Иван Фишер: „Золтан Кочиш беше великан в музиката“

Иван Фишер: „Золтан Кочиш беше великан в музиката“

Почина на 64 години

Унгарският пианист, диригент и композитор Золтан Кочиш почина на 64-годишна възраст, след продължително боледуване. Диригентът Иван Фишер, неговият прославен сънародник, колега и съратник, написа във Facebook: „Золтан Кочиш беше великан в музиката. Той е един от редките гении…, неговото влияние върху поколението му е неизмеримо“. След като двамата основаха Будапещенския фестивален оркестър през 1983г., този ансамбъл постепенно заслужи голямо уважение, заради високо професионалната си работа. Преди почти 20 години Кочиш пое друг оркестър, базиран в Будапеща - Националния филхармоничен оркестър на Унгария, който бързо повдигна своя стандарт и с който заедно осъществиха много записи. Именно от този оркестър дойде тъжната вест: „С дълбока скръб съобщаваме, че Золтан Кочиш почина този следобед след продължително боледуване, което той изтърпяваше с голямо достойнство. Празнотата, която той остави след смъртта си, е неизмерима“, се казва в изявление от 6 ноември 2016, цитирано от информационната агенция MTI. Преди няколко години музикантът претърпя сериозна сърдечна операция, а миналия месец оркестърът обяви, че повечето от концертите му се анулират по лекарска препоръка, заради недоброто здравословно състояние на диригента. За Золтан Кочиш се смяташе, че заслужено има славата на един от най-добрите клавирни интерпретатори на унгарските композитори Дьорд Куртаг и Бела Барток /върху чиято музика е правил транскрипции, както и записи на оригиналните му творби/.Неведнъж е бил солист на Берлинската филхармония, Кралския филхармоничен оркестър, Виенската филхармония,Чикагския симфоничен оркестър, Нюйоркската филхармония и др. Има признанието на две особено ценни награди Gramophone – за соловата клавирна музика на Дебюси /от 1990г./ и за камерни творби на Барток /от 2013г./. Золтан Кочиш почина в родния си град Будапеща, а на официалния сайта на неговия оркестър вече стои само едно изображение /на снимката/, което с тъга и почит напомня за диригента. „Смъртта му е непреодолима загуба за унгарската култура", се казва и в изявление на Министерството на човешките ресурси на Унгария.