Неотдавна световноизвестният цигулар и диригент Гидон Кремер получи високата японска награда за изкуство Praemium Imperiale. „Това, че тази чест е оказана на музикант, за мен лично означава много“ – заяви той на церемонията в Токио, състояла се на 18 октомври. Речта на знаменития цигулар, която той произнесе като благодарност за признанието, бе разпространена в различни медии, но преди всичко имаше особена тежест за музикантите. Защото Кремер е първият цигулар, който някога е бил удостояван с тази награда. Сега вече името му стои в дългата редица на негови колеги - пианисти, композитори, певци и диригенти, като Мицуко Учида, Арво Пярт, Пласидо Доминго, Филип Глас, Сейджи Озава, Маурицио Полини, Алфред Брендел, Зубин Мета, Даниел Баренбойм /получили същата награда само за последното десетилетие/ и още много други. Освен това, той е и първият човек на изкуството от Латвия, награждаван с японската Императорска премия. Роденият в Рига на 27 февруари 1947г. Гидон Кремер заяви още, че за него е чест да бъде приет в „семейството на изключителните хора“, сред които тази година бе и режисьорът Мартин Скорсезе, личности, които винаги е уважавал и дори с някои е имал щастието да работи:„Признавайки нашите творчески постижения, Императорската премия ни обединява с множество водещи творци, които са били удостоявани с тази награда за 28-те години на нейното съществуване. Като първият цигулар в това семейство, аз дълбоко осъзнавам важността на това събитие“, каза музикантът.
Гидон Кремер винаги е изразявал смело позициите си, независимо дали са свързани с изкуството или политиката. Ето част от речта му в Токио, в която той говори за цялостното състояние на изкуството и човешкия дух:„Всеки от нас влиза в този свят и после си тръгва от него. След нас остава това, което ние сме успели да създадем за това време. Произведенията на изкуството са може би онези малобройни частици от нашия живот, които ни надживяват и остават да живеят завинаги, ако го заслужават. В известен смисъл дори може да се каже, че изкуството, за разлика от политиката, е вечно. Но, това не ни дава „лиценз“ за безразличие, несправедливост или лъжа. В наше време индустрията на изкуството е ориентирана към пазара, и то много повече, отколкото когато и да било. Ценностите се измерват в пари, доходи и статистика. Твърде често възниква съблазънта да повярваш в това, че главната цел на изкуството е да развличаш хората. И колко е радостно да видиш сред миналите и настоящи лауреати на Императорската премия такива артисти, които са успели да устоят на тази съблазън! Истинският човек на изкуството, какъвто го виждам аз, е призван да плува срещу течението на популярността, устремявайки се в дълбините на човешката душа и не се бои да оспори невъзможното. Почитателите на великия Лудвиг ван Бетовен са изисквали от него да пише музика в стил, различен от този на друг популярен композитор от това време, Джоакино Росини. Много ли са днес почитателите или спонсорите на съвременните артисти, които изискват от тях същото и им дават подобна подкрепа? Опасявам се, че са твърде малко. Размерът на потенциалните печалби застава на пътя на искрените творчески стремежи. Да служиш на изкуството и да не правиш отстъпки на „акулите“ в индустрията, като жертваш личните си творчески идеали, е много по-важно, отколкото да развличаш – защото изкуството притежава възможност да разширява нашите хоризонти и да ни превръща в мечтатели“.
