Заради любовта към Брамс…

Заради любовта към Брамс…

Джошуа Бел и Стивън Исерлис

„Заради любовта към Брамс“ е наречен новия албум на Джошуа Бел и Стивън Исерлис. Двама невероятни съвременни музиканти се събират, за да изразят общото си чувство, което изпитват към музиката на Йоханес Брамс/1833-1897/. Техният диск, който излезе преди месец под емблемата на компанията Sony Classical, включва и участието на още музиканти –пианиста Джеръми Денк и прочутия оркестър Academy of St Martin in the Fields, чийто музикален директор е американския цигулар. „Срещнах Стивън преди почти 30 години на един музикален фестивал и той стана не само мой близък приятел, но и партньор в многократни наши камерни изпълнения от тогава насам. С Джеръми също имаме дълго приятелство, правили сме записи и сме свирили заедно в продължение на повече от десет години. Ето защо е подходящо всички ние да се съберем, за да записваме и свирим музиката, в която толкова дълбоко са вкоренени любовта и приятелството“-разказва Джошуа Бел. Историята започва с по-ранни изпълнения от 2016г. на Бел, виолончелиста Стивън Исерлис и Academy of St Martin in the Fields, които включиха по време на европейското си турне Двойния концерт на Брамс /за цигулка и виолончело с оркестърв ла минор, оp.102/. „Стивън и аз сме свирили много пъти този концерт и сега съм щастлив, че най-сетне намерихме идеалните съмишленици в Academy of St Martin in the Fields, за да можем най-накрая да запишем тази творба, която означава толкова много за нас“, споделя още Джошуа Бел в официалното представяне на диска /на сайта на Sony Classical/. Албумът „Заради любовта към Брамс“ е окачествен като „музика за любов и приятелство“ - израз на самия цигулар, но той включва и творба на Шуман, която рядко може да бъде чута. Добавена е бавната част от Концерта за цигулка и оркестър, във версията за струнен оркестър на Бенджамин Бритън, който прибавя от себе си и кратко заключение /кода/ към партитурата. В диска намира място и записа на първата публикувана камерна композиция на Брамс – неговото Клавирно трио, ор.8, в оригиналната му версия от 1854г. Новият албум на Джошуа Бел притежава и още един забележителен момент, макар че не е изненадващ за него - присъствието му не само като цигулар, но и като диригент.