„Обичам музиката на Чайковски, откакто се помня. Подобно на всички първи любови и тази никога не умира“. Така мисли диригентът Семьон Бичков, който посвещава на любимия си композитор концерти и фестивали в Лондон и Ню Йорк, както и звукозаписен цикъл с неговата музика. Проектът „Чайковски“ започва още този месец с излизането на първия запис за компанията Decca. Симфония № 6 „Патетична“ и Увертюрата - фантазия „Ромео и Жулиета“ са записани от Чешката филхармония, а по-късно Семьон Бичков ще работи и върху записите на Симфония № 3, Серенада за струнни и Концерт за пиано и оркестър № 1. За 63-годишния диригент Чайковски е „приятел“, когато разсъждава върху въпроса защо неговата музика се харесва толкова много:„Каква е тази музика, която ние така дълбоко обичаме, ако не на наш възлюбен приятел?“ – риторично пита той, описвайки проекта на сайта си. Бичков посвещава и още концерти на любимия си композитор - със Симфоничния оркестър на ВВС, в които са включени изпълненията на Симфония „Манфред“, Серенадата за струнни, Симфоничната фантазия „Франческа да Римини“, както и Концерта за пиано и оркестър № 2, заедно с недовършения Трети клавирен концерт. Ще има и рецитал в думи, музика и танц, създаден от британския драматург и сценарист, носител на „Оскар“,сър Роналд Харууд. А по-късно, през януари и февруари 2017г., Семьон Бичков ще предложи проекта си и в Ню Йорк, където заедно с Нюйоркската филхармония ще представи фестивала „Възлюбен приятел – Чайковски и неговия свят“. Три седмици със симфонични и камерни концерти, по време на които ще звучи почти същия репертоар от Лондон, но с добавянето на Симфония № 5 и премиерата за Ню Йорк на версията от 1879г. на Първия клавирен концерт, поверена на нейния познавач - пианиста Кирил Герщайн.
Ето какво споделя руският диригент в интервю за The Telegraph /от 18.Х.2016/, относно феноменалната известност на Чайковски /1840-1893/ и начина, по който се възприема музиката му:„Хората казват, че заради популярността си, той не може да бъде задълбочен или проницателен, а някои отиват дори и по-далеч, като смятат, че голямата му популярност е доказателство за неговата сантименталност и повърхностност. Но фактът, че той разделя хората в мненията доказва, че музиката му възбужда силни страсти. Погледнете към случая с Вагнер – гигантска фигура, но неговата музика кара някои хора да се чувстват физически зле. Същото е и с Чайковски. Трябва да има нещо много дълбоко в музиката, която е композирал, за да се поражда такава антипатия и такава любов. Забележителното е, че силните чувства, които Чайковски е предизвиквал, са били очевидни и по време на краткия му живот. И когато той умира, огромни тълпи от хора са се събрали по улиците на Санкт Петербург. Само Верди е постигнал нещо подобно. Проблемът е, че дълбоката страна на Чайковски далеч не винаги излиза наяве, когато е изпълняван“.
