На 19 октомври 1916г. в Одеса се ражда един от онези музиканти, които останаха в историята на пианизма на ХХ век – Емил Гилелс. Днес, век по-късно,в Москва се открива изложбата „Емил Гилелс: пътят на майстора“, която показва ценни експонати, свързани с живота на пианиста от целия фонд на Музейното обединение на музикалната култура „Глинка“, както и архиви от семейството му, предоставени от неговия внук. По повод 100-годишнината на Гилелс, още преди две години фирмата „Мелодия“ започна мащабна работа върху негови редки и неиздавани по-рано записи, които го представят не като солист, а като ансамблов музикант. Четирите компактдиска от тази юбилейна поредица вече са на музикалния пазар, а внукът на пианиста Кирил Гилелс още тогава обяви, че по този начин се събират всички ансамблови записи на неговия дядо, правени през 40-те и 50-те години на миналия век, с изключение само на изпълненията на знаменитото трио в състав: Емил Гилелс, Леонид Коган и Мстислав Ростропович, които са били издадени в Канада. Свирил е под палката на почти всички знаменити диригентски фигури, сред които Ленард Бърнстейн, Карл Бьом, Лорин Мазел, Херберт фон Караян, Курт Зандерлинг, Евгений Мравински и много други. Още в ранните му години, композитори като Александър Гречанинов и по-късно Дмитрий Кабалевски са успели да забележат таланта му на пианист. А когато през 1931г. в Одеса Артур Рубинщайн чува едва 15-годишния изпълнител, възкликва: „Не намирам думи, за да опиша как свири! Ще кажа само, че ако той дойде в Съединените щати, когато и да е, аз вече няма да имам какво да правя там“. През следващата 1932г. Гилелс за първи път свири в Московската консерватория, след обучението си в Одеса, и след това между 1935 и 1938г. става ученик на прочутия Хенрих Нейгауз. От тази школа е и Святослав Рихтер, който се превърна в другото величие на клавирното изкуство от времената на Съветския съюз. През 1938г. Гилелс печели конкурса „Еужен Изаи“ /днес „Кралица Елизабет“/ в Брюксел, а след завръщането си в у дома вече влиза в Московската консерватория като преподавател, където остава до средата на 70-те. „Когато преподавам, аз преподавам като музикант-изпълнител: съпреживявам с учениците си. Ако нещо не ме удовлетворява в свиренето на някого, аз ставам нервен, изгарям. Истинският педагог – педагогът по професия, е по-мъдър от мен: той не трябва да мисли за концертния репертоар и не е нужно да го има винаги готов. Той е зает само с учениците си, може часове да прекара с тях, изработвайки творбата технически и емоционално. И ако учителят е добър, той ще бъде удовлетворен от това“ – припомнят негови думи от Московската консерватория. След края на Втората световна война започва и международната кариера на Емил Гилелс - в Европа, Канада, САЩ, Мексико, Япония. През 1955г. е американския му дебют, осигурен до голяма степен благодарение на Йехуди Менухин, който му помага да получи виза за Съединените щати. Датата на неговия последен концерт се оказва 12 септември 1985г., когато Емил Гилелс свири в Хелзинки. След малко повече от месец, на 14 октомври, животът му завършва в Москва.
Още в края на 2015г. и Deutsche Grammophon отбеляза 100-годишнината на пианиста – с внушителна поредица от 24 компактдиска негови солови изпълнения. Престижната звукозаписна компания събра за първи път всички свои записи на Емил Гилелс, с оригиналните им обложки, включително и седем диска с редки изпълнения от руския репертоар, които пианистът е свирил в началото на кариерата си. „Гилелс е роден изследовател“ се казва в текста към юбилейните записи на музиканта, чийто интерпретации все още символизират един еталон, към който мнозина съвременни пианисти продължават да се стремят.
