„Живеем в информационно общество, а не в културна общност“. Това заяви легендарният швейцарски диригент Шарл Дютоа пред местната новинарска и информационна платформа swissinfo.ch. „Днес не съществуват митове“, убеден е изтъкнатият маестро. „Младите хора могат да получат достъп до прекомерно количество информация. Ако гледат YouTube или DVD-та, те могат да се научат да дирижират сами пред огледалото“. Дютоа признава, че в миналото „ние учихме с по-големи усилия т.е бавно, но нашето обучение имаше основи. Днес всичко се прави бързо, и поради това, понякога има недостатъци“. Според Дютоа, да имаш записи, да слушаш радио или да правиш собствени музикални изследвания са били задължителни в студентските години. „Фуртвенглер и Караян в Берлин или Тосканини в Щатите, например, бяха истински легенди за нас. Ние не можехме да посегнем на техните репертоари“, отбелязва той.
В едно от редките си интервюта носителят на „Грами“, който неотдавна навърши 80-годишна възраст, коментира появата на жените на диригентския пулт. „Няма причина, поради която жените да не могат да дирижират оркестри. Техният талант е същият, както при мъжете. Често жените са още по-добри. Доскоро нямаше и една жена във Виенската филхармония. В продължение на много години всички диригенти идваха от Централна Европа или бяха евреи от Източна Европа. След това дойдоха американци, азиатци и латиноамериканци. Днес просто е ред на жените“.
Пред швейцарската медия Шарл Дютоа разкрива и личната си история с пианистката Марта Аргерич. „Срещнах я през 1958 г., когато тя беше на 17. Сключихме брак едва 11 години по-късно. Тогава и двамата вече бяхме женени, но по онова време аржентинското законодателство не признаваше разводите. Затова заминахме за Парагвай. В средата на полета се разрази буря и трябваше да се върнем в Буенос Айрес, като не успяхме да минем под венчило. По-късно наши приятели организираха сватбата ни, която се проведе в Монтевидео, Уругвай“. Дютоа се развежда с Аргерич през 1974 г. поради напълно несъвместимия им начин на живот „В деня на развода отидохме на кино и вечеряхме заедно, за да отбележим този ден. Това беше една прекрасна връзка и тя продължава да бъде“, подчертава великият маестро.
След многобройните си концерти и богата звукозаписна дейност Шарл Дютоа счита, че артистичното наследство на един музикант не е толкова важно. „Няма значение какво ще се случи, когато умра. Вярвам в това да се наслаждаваш на живота. Не ме интересува дали някой ще посвети улица на мое име или ще издигне паметник в моя чест. Вълнува ме предаването на опита. Когато видя новоизлюпили се диригенти, си казвам, че предвид моя 55-годишен професионален опит, нищо ново не може да бъде измислено. Тези диригенти или го могат или не. Вярвам, че споделянето на моя опит с новото поколение е най-доброто наследство, което мога да оставя след себе си“.
