Въпреки че изглежда невероятно, но големите композитори от миналото продължават да ни изненадват. Цигуларят и музиколог Хавиер Лупианьес от испанския град Мелиля се натъкнал на партитурата на първата соната за цигулка, написана от Антонио Вивалди, която представлява и първото известно произведение, създадено от италианския композитор. Всичко започва през 2014г., когато Лупианьес подготвя програма за своя камерен състав с пиеси от неизвестен автор. „Започнах да чета творби от архива в Дрезден, който е дигитализиран. Обхванахме 72 анонимни сонати”, коментира той. Така музикантът попада на произведение, което напомня на Вивалди. Лупианьес подготвя магистърска теза за Консерваторията в Хага, в която се опитва да докаже предположенията си. „Партитурата има воден знак, който под съответните светлинни лъчи ще покаже производителят и произхода на хартията”, смята изследователят.
Творбата от библиотеката на Дрезден била обозначена с номерация RV 820 и е писана в немския град Ансбах, където живее един от преподавателите на Вивалди - Джузепе Торели. Произведението е създадено от Вивалди около 1700 година, докато е бил студент. Преписът на партитурата е запазен в Дрезден и е направен от хориста от Ансбах Йохан Георг Пизендел, който години по-късно случайно става ученик на Вивалди. По думите на Лупианьес, композиторите Джузепе Торели и Арканджело Корели са оказвали сериозно влияние върху творчеството на Вивалди „преди всичко в организирането на идеите в една мелодична линия”. Ясно проличава тенденцията от епохата, която е била инструментите да имитират гласа на певците. „Без съмнение, Вивалди се насочва към по-инструменталното”, убеден е Лупианьес. „Едно от солата за цигулка има специално звучене и много сложни връзки, което Корели никога не би допуснал”, счита испанският музиколог. Другата соната, открита от него, има номерация RV 205/2. Тя е била композирана около 1717г. и няма нищо общо с предходната.
„Много теоретици смятат, че в началото на 18 век е имало радикална промяна на стила и тази соната е пример за това. Забелязват се характеристики от 17 век, но има и нови неща”, обяснява Лупианьес. Той отчита оригиналността на басо континуо и орнаментацията на сонатата. Лупианьес изпраща тезата си на Майкъл Талбот – преподавател в Консерваторията на Бирмингам и един от най-големите експерти по музиката на Вивалди. На свой ред, британецът я препраща до Института Вивалди във Венеция и до Международния каталог на музикалните източници, която документира и каталогизира партитурите от целия свят.
Лупианьес е обявен за откривател на сонатата с номерация RV 205/2, но Международният каталог на музикалните източници го определя за съоткривател на творбата с номерация RV 820. Причината е, че паралелно с испанеца работи и италианският музиколог Франческо Мария Сардели, който изпраща своите изводи до комисията по едно и също време с него.
