Наскоро бяха публикувани данните за най-скъпо платените диригенти в САЩ. Годишното изследване е съставено от Дрю МакМанъс от организацията „Adaptstration”, като се отнася за концертния сезон 2013-2014г. Шестима диригенти са получили доходи, които надхвърлят 1 млн.долара. Музикалният директор на Симфоничния оркестър на Далас заема първото място в списъка. Яп ван Звейден е получил 5 110 538 щатски долара чрез компанията му Bajada Productions, което е три пъти над сумата от миналата година. Размерът на средствата е почти двойно по-голям спрямо възнаграждението на Кристоф Ешенбах от Националния симфоничен оркестър на САЩ, отчетено през миналата година, и с 2 млн. по-малко от Лорин Маазел през последната му година на пулта на Нюйоркската филхармония. Изглежда, че „забележителният холандец струва повече от всеки друг жив или мъртъв диригент”, отбелязва известният критик Норман Лебрехт в своя блог. „Заплатата на музикалния директор за 2013г. възлиза на 1 788 997 долара, като е изплатен бонус за удължаването на договора до сезон 2020-21г. и промяна в длъжността, а именно „почетен диригент“, пише в официалното комюнике на Симфоничния оркестър на Далас. „В анекса към документа се посочва, че сумата се отпуска еднократно на нейния получател“, става ясно от изявлението.
На второ място в класацията по доходи се нарежда диргентът на Чикагския симфоничен оркестър- Рикардо Мути. Италианският маестро е спечелил 2 309 837 долара, като разликата с третия в списъка – Кристоф Ешенбах – е около 36 000 долара. Четвъртият милионер е американският диригент Алан Гилбърт, който ръководи Нюйоркската филхармония и може да се похвали с 1 751 570 долара, докато венецуелският му колега Густаво Дудамел го следва в подреждането с 1 661 493 долара. Маестро Дейвид Робъртсън, който дирижира Симфоничния оркестър на Сейнт Луис, заема шестата позиция с 1 043 313 долара. В Топ 10, но под първия милион, се нареждат главните диригенти на Оркестъра на Кливланд и симфоничните оркестри на Балтимор и Детройт.
За да бъде обективно това изследване, са игнорирани определени фактори. Ето защо отбелязаните суми не включват размера на компенсациите или обезщетенията, които диригентите трябва да получат поради настъпването на определени обстоятелства. Проучването на МакМанъс разкрива тенденцията, която започна през сезон 2012-13 за практика на заплащане на музикалните директори от една страна като самостоятелни изпълнители, а от друга – като работници, в зависимост от характеристиките на музикалния проект, в който са включени. Изследването регистрира, че натрупаните компенсации може да са довели до изкуствено увеличаване на годишните доходи. В него не са отразени бонуси или други поощрителни механизми, както и разходите на лицата за квартира, храна и т.н. Документите, използвани за събиране на данни, не показват през каква част от сезона музикалните директори са получили заплата и в какъв момент в банковите им сметки са постъпили компенсации от предходния сезон.
