Спектаклите „Следобедът на един фавн” и „Пролетно тайнство” на световноизвестната канадска хореографка Мари Шуинар ще бъдат поставени за първи път в България. По този начин ще бъде открито 10-тото издание на фестивала „Световен театър в София”, което продължава до 16 юни в столицата. На 31 май 2016 от 20:00 ч. в Зала 1 на НДК трупата на Мари Шуинар ще покаже балетите, които промениха танца през ХХ в., като част от голямото си турне. Зрителят открива редица архаични и анималистични същества, с движения, заредени с гротеска, съблазън и страст, в представленията на изтъкнатата хореографка. Това се отнася в пълна степен и за танцовия спектакъл в две части, представящ нейните собствени интерпретации на балетите „Следобедът на един фавн“ от Клод Дебюси и „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински.
Пред българските медии Меган Уолбаум, която от 6 години е изпълнител в трупата на Мари Шуинар, описва преживяването на сцената като „луда борба”, в която тялото е концентрирано в музиката, но успява да се движи. По думите й, танцовите техники на Мари са своеобразна метафора за постоянната борба в живота. „Първото, на което се научаваш, е дишането. След това всеки танцьор да бъде себе си и да бъде уникален”, разказва Уолбаум. Тя започва да се занимава с класически балет, но след конкурс в Монреал, Канада, променя творческия си път към съвременния танц. „Да танцуваш с Мари е като среща със самия себе си и изборите, които ти предстои да направиш в бъдеще. Тя се възхищава от интелигентното движение на тялото или, с други думи, как ние творим на сцената. Импровизацията е специфична, но тя не винаги представлява хореография”, разкрива Меган Уолбаум.
Когато поетът-символист Стефан Маларме пише „Следобедът на един фавн“ през 1876 г., той сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за своя прелюд „Следобедът на един фавн“ (1894 г.). През 1912 г. Вацлав Нижински създава първата си хореография за авангардния „Балет Рус“ в Париж по музиката на Клод Дебюси. Публиката била шокирана от еротичните движения, от суровата и животинска природа на тялото в един танц, който дръзко нарушавал класическата традиция. Мари Шуинар съхранява духа на големия Нижински. „Визията на Мари се ръководи от фотосите, с които е разполагала, за изобразяването на фавна”, обяснява Меган Уолбаум. Според нея, „за разлика от Нижински в нейния прочит откриваме един груб и неприятен фавн. Дори рогата му са по-големи! Ние трябва да изглеждаме „натоварени” в този спектакъл”. Уолбаум отбелязва, че „музиката е феерична – използват се флейти, валдхорни, арфи, а образът е в абсолютен контраст с нея.”
„Пролетно тайнство“ с музиката на Игор Стравински и хореографията на Нижински бележи навлизането на модернизма в танца. За разлика от повечето версии на тази балетна постановка, Мари Шуинар композира сценичното движение около множество солови изпълнения в опит да пробуди, чрез силни и чисти движения, мистерията във всеки един от танцьорите. „Нижински се концентрира повече върху разказа в „Пролетно тайнство”, докато Мари разчита на музикалната интерпретация”, обяснява Меган Уолбаум.
Често наричана „шаман на съвременния танц“, Мари Шуинар е един от най-смелите и оригинални хореографи в света. През годините тя развива своя характерна танцова техника, чийто новаторски дух я поставят редом до артисти от ранга на Пина Бауш и Ан Тереза де Керсмакер. В първите 12 години от своята кариера Мари Шуинар работи като изпълнител и хореограф. „През 1990 г. основава собствена трупа, носеща нейното име”, разказва Мира Тодорова, артистичен директор на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс. Канадската хореографка създава повече от 50 представления, играни навсякъде по света и превърнали се в знакови за съвременния танц от последните 30 години. Мари Шуинар е носител на многобройни отличия, сред които са Ордена на Канада през 2007 г., американската награда „Беси”, титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Франция, 2009) и мн. др.
„Тя разчита на графичния подход, като изисква всяка извивка на тялото да изразява чувство и емоция, но артистът не винаги знае как да го направи”, посочва Меган Уолбаум. „Всеки от танцьорите в трупата притежава различен опит- в класическия балет или в съвременния танц. Те трябва да развиват тази своя „интелигентност” в тялото и да умее да я изразява”, казва тя. „Овладяването на това майсторство чрез собственото ти тяло е изключително сложна задача, защото голяма част от творбите са предназначени за определен артистичен профил. Нужно е да се репетира много и да се развиват сетивата в различни области”, каза още Уолбаум.
През юни 2016г. Мари Шуинар ще получи най-високото национално отличие на Канада в областта на сценичните изкуства - наградата на генерал-губернатора на страната за цялостно творчество. Досега с този приз са били удостоени творци като Джони Мичел, Ленард Коен, Дейвид Кронънбърг. Мари Шуинар се изявява и като писател, сценограф и светлинен дизайнер, и като фотограф и кино режисьор. След гостуването в България, трупата й се отправя към Международния театрален фестивал в Авиньон.
