„Театърът на Рихард Вагнер не може да бъде жив, без да се чете музиката така,както трябва“. Режисьорът Пламен Карталов е убеден в това, когато става дума за цикъла „Пръстенът на нибелунга“, поставен от българския екип на Софийската опера още от 2010г. насам. След няколко успешни години, посветени на Вагнер и грандиозната му тетралогия, сега артистите отново показват своя „Пръстен“ тук в София , а утре /27 май/предстои заключителната вечер – със „Залезът на боговете“. В деня на последния спектакъл, в Гьоте институт от 10.30ч. се организира и международен симпозиум „Космосът, наречен Вагнер“, на който са поканени специалисти в оперния театър на великия немски композитор. Замислен е като посвещение на по-младите или „Вагнер за студенти“, по думите на Пламен Карталов.Вложените огромни интелектуални усилия върху тази специфична оперна материя, наричана от Пламен Карталов „космосът Вагнер“, дадоха резултат, който вече получи много сериозно признание. Признанието дойде и в Германия, когато през септември 2015г. Софийската опера гостува в град Фюсен, където се осмели да покаже българския „Пръстен“. „След като ние получихме едни много високи оценки от публика от 17 държави, която дойде да ни гледа в София през 2014 и 2015г., и след като тези хора приеха нашата интерпретация, защо ние да не отидем в родината на Вагнер, да покажем там - пред олтара на композитора!“ – каза директорът на оперния ни театър Пламен Карталов в интервю за Класик ФМ. Историята на българските представления с четирите заглавия от тетралогията /„Рейнско злато“, Валкюра“, Зигфрид“ и „Залезът на боговете“/, съдържа и много съществени работни моменти, за да се стигне до високата летва на финалния резултат. Ето какво разказа за тях режисьорът: „Аз намирам във всеки такт и всеки акцент на композиторското писмо и на стила, онези светове и идеи, които не могат да бъдат пренасяни от оркестрината към сцената, ако няма качествен звук. А при Вагнер има едно пренасяне на сцената към оркестъра и на оркестъра към сцената в едно хомогенно цяло, и когато зрителят „гледа“ музиката, той трябва и да „чува“ и театралните идеи… И си казах: „Не може без качествени инструменти!“... И закупихме 45-50 чисто нови най-скъпи инструменти –вагнерови туби, валдхорни, тромбони, тимпани. Аз бях много горд, защото видях как самочувствието на българския музикант от оперния оркестър се преобърна!... Намерих начин не само да зарадвам нашите оркестранти, които ми казаха, че от 30 години не са виждали нов инструмент в операта, но и да осигурим прекрасен звук на оркестъра. Оркестърът е най-важното нещо в една партитура“. А за успеха на целия екип от Софийската опера той допълва: „Много съм благодарен и щастлив със своите колеги, защото те повярваха, че могат със собствени усилия да изковат българския Вагнеров „Пръстен“.
Цялото интервю на Юра Трошанова с акад. Пламен Карталов може да чуете под снимката вляво!
