Началото е поставено през 19 век от Алексей Фьодорович Лвов, който по това време ръководил Придворната певческа капела на Санкт Петербург. Той е автор на музиката на химна „Бог да пази царя”. Неговата основна цел била да представи на по-широката публика еталоните на „високото изкуство” от световната съкровищница на инструменталната, симфоничната и хоровата музика. През 90-те години на 19 век и първото десетилетие на 20 век „Концертите на Великия пост” придобиват изключителна популярност. В тях вземали участие най-добрите църковни хорове, които са изпълнявали множество премиери именно по време на тази поредица от концерти. Така в дните от Великия пост те съхраняват най-добрите образци от духовната музика. Според традицията, в миналото такива концерти не са се провеждали в първата и последната седмица от поста. През останалото време публиката слушала произведения на Чайковски, Аренски, Бородин, Моцарт и др.
Това особено явление в руската музикална култура се възражда благодарение на Музея на Глинка и творческата работа на Руския камерен оркестър, дирижиран от своя художествен ръководител Сергей Проскурин. Съставът се занимава вече десет години с възстановяването на тази музикална традиция не само в град Курск, но и в други населени места в Русия. „Ние изпълняваме произведения на Рахманинов, Чайковски, Прокофиев- не само хорова, но и инструментална, която е звучала в храмовете”, разказва Сергей Проскурин. Маестрото е свирил 20 години в различни европейски оркестри, а също е преподавал в Копенхаген, Стокхолм, Виена. След завръщането си в родния град Курск, той основава Руския камерен оркестър, в който включва предимно студенти, които завършват непосредствено музикални училища. Проскурин съчетава традициите на европейската и руската школа и получава отличен резултат. „Европейската музикална дисциплина ми помогна в организирането на колектива. Руските музиканти са много емоционални и мисля, че нашият оркестър има свой собствен стил”, подчертава диригента. Той се свързва с ректора на Духовната семинария в Курск отец Симеон Томачински, който счита възстановяването на тези концерти за добър знак. „Целта на изкуството е да събуди човешкото у човека. Той може да се обърне към вечността чрез словото и да загърби суетата, всекидневието, а музиката спомага за това”, твърди отец Симеон.
Днес историческата и музикална памет е съхранена в Санкт Петербург. „Концерти на Великия пост” отново получават горещия прием на публиката и отзвук не само в културните среди, но и сред цялото общество.
