Откриването на „Театро Лирико"- Милано се отлага, съобщават италианските медии. Обновяването на оперния театър се забавя, а според плановете ремонтните дейности трябваше да приключат до края на 2016г. Сградата, чийто оперен салон разполага с 1 500 места, бе затворена за реновиране още през 1998г. В течение на времето зданието пострада отново. Интериорът му бе сериозно повреден, след като протестиращи студенти окупираха театъра през 2014г. Сега, кметът на Милано заяви пред пресата, че „Театро Лирико" ще приеме първите си посетители най-рано през лятото на 2017г. До тогава се очаква общата сума на разходите за обновяване да достигнат 16,5 млн. Евро. Градската управа е предвидила „Театро Лирико" да бъде усъвременен, като залага мултидисциплинарна програма, която да бъде показана на сцена.
„Театро Лирико" е построен през 1779г. т.е една година след изграждането на Миланския оперен театър „Ла Скала”. По този повод културната институция често е наричана „малката сестра на Ла Скала”. През 19 век с нарастващата липса на публични средства и ограничения брой абонаменти, театърът изпада в трудни времена, променя името си, но продължава да съществува. През 1926г. управата на Милано поема управлението на „Театро Лирико”, но го използва за обществени мероприятия. В тази сграда се е състояло едно от първите публични изказвания на Бенито Мусолини, както и последната му публична реч, излъчена по радиото, през 1944 г. След пожар в края на 40-те години на 20 век „Театро Лирико” става домакин на сезона за 1943г. на театър „Ла Скала”, тъй като е разрушен от американските бомбардировки на Милано по време на Втората световна война.
На сцената на „Театро Лирико” са се състояли премиерите на оперите „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети, „Федора” от Умберто Джордано, „Арлезианката” и „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа и др. Сред известните оперни певци, които са се попадали под светлините на прожекторите на Театро Лирико, е легендарният Енрико Карузо.
