Поредна публикация на биографията на Волфганг Амадеус Моцарт поставя нови въпросителни около авторството на негови творби. Заглавието е „Моцарт, залезът на боговете” /Mozart, la caduta degli dei / Създатели на изследването са двама италиански учени от Wiener Klassik. Лука Бианкини и Анна Тромбета поставят под съмнение авторството на последните симфонии на австрийския композитор, които са емблематични за неговото творчество. Самите изследователи твърдят, че не търсят елементарна полемика, нито немотивирано задаване на въпроси относно личността на Моцарт. Същевременно те посочват, че до сега никой не се заел сериозно с разучаването на авторството на неговите последни партитури. Обект на проучването са симфониите № 31, 35, 38 и 41, както и Серенада № 9. Изглежда, че ръкописите на партитурите на тези произведения, които се съхраняват в Библиотека Естенседи в Модена, дават сериозни поводи за размисъл. Причината е, че липсва оригиналния подпис на композитора. В друго изследване, „Музика на слънцето”, написано от оркестровия диригент и композитор Енцо Амато, съмненията се задълбочават още повече. По думите на музиканта, целия обем от нотни текстове и композиции, приписвани на Моцарт, едва ли са излезли изпод неговата ръка. Сметките показват, че за своите 35 години Моцарт е композирал средно по 23 творби на година. Това означава по две творби на месец, без прекъсване, в продължение на три десетилетия.
Според Бианкини и Тромбета, изложените по-горе произведения имат свой истински автор- композиторът Андреа Лукези. Той също е бил капелмайстор в кралския двор в Бон почти две десетилетия. Освен това, един от учениците му е самия Бетовен. Учените смятат, че в партитурите в Модена има достатъчно доказателства, че Моцарт е се е възползвал от труда на Лукези и е присвоил неговите композиции. Единствено задълбочен прочит и критика биха могли да решат споровете около авторството, повдигнати от италианските учени, чиито изненадващи тези и заключения ще продължат да вълнуват днешния музикален свят.
