Липсва ясна политика и цел в управлението на културата, активна и творческа комуникация между студенти и институции, държавни структури и частния сектор и неформалните организации. До този извод достигнаха участниците в дискусията „Управленски дефицити в мениджмънта на културата“, проведена в рамките на Европейския музикален фестивал 2016. Тя се състоя на 6 април в Новата конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в сътрудничество с катедра „Публична администрация“ към Философския факултет на най-старото висше учебно заведение в страната ни. В събитието взеха участие представители на някои от основните държавни музикални институти, както и частни продуценти на културни събития.
Модератор на проявата бе доц. Албена Танева - социолог, преподавател и изследовател в катедрата по „Публична администрация” в Софийския университет. Тя очерта основната разделителна линия, която отдалечава изкуството от управлението. „Има дефицит на разбиране и познание за това в какво се състои управленската дейност”, разкри доц. Танева. „Не може един артист да бъде министър на културата. Това е мениджърска дейност”, заяви Васил Димитров. Според изпълнителния директор на музикална агенция „Кантус Фирмус” и основател на Класик ФМ радио, трябва да се намери отговор на въпроса „Искаме ли да имаме култура и хора, които да се занимават с нея на европейско ниво?”. „Мениджърът трябва да разбира от материята, която ще управлява. Той не може да бъде мениджър по всичко”, допълни артистичния директор на „Кантус Фирмус” Даниела Ханджиева- инициатор на дискусията и дългогодишен мениджър на Оркестъра на Класик ФМ радио. „Има стереотипи на недоворие към това ниво на администрация, за което младите хора всъщност учат”, отбеляза актрисата, режисьор и до неотдавна шеф на Продуцентския център за филмопроизводство в БНТ Боряна Пунчева.
Сред дефицитите, които бяха посочени, са пречките в стимулирането на взаимодействията между публичния и частния сектор. „Според новата методика, те не се субсидират”, коментира Светлина Терзиева-Ангелова - мениджър "Управление на творческата дейност" в Софийска филхармония. По думите на Елиянка Михайлова – директор на Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в Министерство на културата, методиката насърчава развитието на публики. Тя коментира, че „в извънстоличните институти се работи повече”. Финансовите проблеми също присъстват от години в сферата на българската култура и управлението на културните институции. „В тази държава има достатъчно пари за култура. Проблемът е как се разпределят и усвояват тези средства”, посочи Павлина Величкова – изпълнителен директор на Българска музикална асоциация.
Участниците в дискусията не пропуснаха да обсъдят и достъпа до културни събития и ангажирането на младата аудитория с тях. „Има цели загубени поколения: деца, които не са виждали театър и не са ходили на кино”, алармира Надя Захариева, програмен директор на програма „Изкуства и култура“ във фондация „Америка за България“. Тя провокира присъстващите в залата студенти от катедра „Публична администрация“ с примера за значението на съществуването на даден културен институт, спрямо броя на техните връстници, които са го посещавали. Изтъкнатият диригент и педагог акад. Емил Янев смята, че решението се корени в създаването на младо поколение, което „да изпитва нужда да общува с изкуството и музиката. По думите му, „музиката е важно средство за националната сигурност на страната”. От своя страна, директорът на Държавния културен институт при МВнР Людмила Димитрова призова институциите за повече внимание към талантите на България. „Не бива да се търсят само при нужда музикантите и изпълнители, за да се пререже лентата на някое голямо събитие или да се връчи официално отличие”, каза тя.
На дискусията присъства и Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт при МВнР. Тя убеди гостите и участниците в събитието, че „липсата на комуникация е в основата на това да няма общи мисии и стратегии”. Според нея, е важен обменът на добри практики. В края на дискусията Таня Михайлова връчи грамоти и информационни носители на младежите, участвали в проект от кампанията „Европейска година за развитие”, като заяви домакинството си за продължение на срещата.
