Неотдавна прочутата португалска пианистка Мария Жоао Пиреш свири в Монреал, където публиката не я беше слушала почти 30 години. Голямото й завръщане към Канада бе в компанията на маестро Кент Нагано – диригентът, с когото тя предпочита да работи в Европа. 71-годишната Пиреш представи Концерта за пиано и оркестър № 3 от Бетовен със Симфоничния оркестър на Монреал, както и два самостоятелни рецитала /в Монреал и Квебек/, за които покани младия руски пианист и неин бивш ученик Павел Колесников. По този начин тя ангажира посещението си в Канада с нещо много важно за самата нея - популяризирането на проекта „Партитура“, чиято идея е да използва музиката като социален инструмент. „Аз често изнасям рецитали с млади пианисти. Това е моят проект „Партитура“, който има за цел да повиши информираността на младите музиканти, а те да използват музиката като социален инструмент и универсално изкуство без граници“ – казва Мария Жоао Пиреш в интервю за канадското списание за класическа музика „La Scene musicale“, което припомня, че това бе първото й гостуване в страната от 1988г. насам. „Класическата музика е за всеки един от всички социални слоеве. Тя е инструмент за собствено спасение, една терапия, надежда и споделяне между културите. Тя може да обедини хората в това време на всеобщ дисбаланс“ – споделя пианистката. Мария Жоао Пиреш изразява своята загриженост за социалната несправедливост и неравенство, но и надежда, че именно музиката е в състояние да промени живота на хората. Ето посланието й: „Ние, музикантите, трябва да имаме едно ново чувство за отговорност пред обществото. Младите музиканти не трябва да се съсредоточават само върху собствената си кариера и слава.„Партитура“ е проект, който е доста сложен и включва няколко компонента. Участниците в него подкрепят една идея, която може да бъде разработена в затвори, домове за сираци, детски хорове, болници и психиатрични клиники… Сега, след като съм работила с деца в неравностойно положение, аз виждам, че музиката може да променя и да ги прави различни - след няколко месеца те вече работят по-добре с други, стават по-отговорни, по-мотивирани, по-отворени. Децата се чувстват по-добре“. Този проект е бил обмислян от Мария Жоао Пиреш в продължение на две десетилетия, но началото му бе положено преди четири години в Белгия с подкрепата на Музикалната капела „Кралица Елизабет”. Сега тя възнамерява да го премести в Швейцария, където живее, за да успее да му отдели повече от времето си, разпределено между преподавателската й дейност и изнасянето на близо 80 концерта годишно.
