Баренбойм: „Разочарован съм, че Европа е сама с бежанците”

Баренбойм: „Разочарован съм, че Европа е сама с бежанците”

„Защо другите континенти не правят нищо?"

Безспорно едно от най-открояващите се събития в Берлин през последните 20 години е масовото навлизане на бежанци, особено през последните месеци. Този факт вълнува израело-аржентинския диригент и пианист Даниел Баренбойм. Пред испанския вестник „АВС” той изрази твърдо подкрепата си за канцлера Ангела Меркел. „Мисля, че е страхотно, това, което тя направи, как се бори...", заяви Баренбойм, но се оплака, че светът не реагира както трябва. „Разочарован съм, че Европа е сама с бежанците. Естествено, те пристигат тук заради благосъстоянието, но защо другите континенти не правят нищо?”, реторично се пита прочутият маестро. „В Чили, например, живее голяма палестинска общност, в Бразилия живеят повече ливанци, отколкото в самия Ливан ... Защо там не пристигат бежанци? А какво да кажем за братските арабски страни?”, коментира 73-годишният музикант. Баренбойм се опита да помогне за решаването на кризата, като участва в безплатен концерт, който се състоя в началото на март, където бяха поканени над 2000 бежанци предимно от Сирия. Тогава на пулта на Берлинските филхармоници се качиха и Саймън Ратъл, и Иван Фишер, като успяха да развълнуват публиката с творби от Моцарт, Прокофиев и откъси от Симфония № 7 от Бетовен.

Преди 20 години по това време Берлинската щатсопер дава началото на Великденски фестивал, който сериозно се утвърди на европейската музикална сцена. „Истината е, че се случи заради едно прагматично решение”, спомня си артистичният директор на институцията Даниел Баренбойм, който е и автор на идеята. „Започвахме „Пръстенът” от Вагнер и най-добрият момент за програмиране бе Великден, като запълнихме дупка в берлинската културна карта, тъй като филхармоничния оркестър на града бе на турне”, разказва израело-аржентинският диригент. „Винаги сме били верни на Вагнер и близки до него композитори”, споделя Баренбойм. „Добра идея е да поставил постоянно заглавие като „Парсифал”. Разполагаме с продукцията на Дмитрий Черняков, която много ми харесва”, отбелязва изтъкнатият диригент.

Днес Баренбойм мисли за фестивала през 2017г., в който се очаква да свири заедно с пианистката Марта Аргерих. На 11 март 2016г. се появи техният нов съвместен звукозаписен проект „На живо от Буенос Айрес”. Албумът бе издаден под знака на Дойче грамофон и включва творби от Шуман, Дебюси и Барток. „Сега изпитвам жажда да дирижирам повече произведения на Кристоф Вилибалд Глук”, признава Баренбойм. „Предизвикателство е да дирижираш творби, от които не знаеш дали композиторът е бил удовлетворен. Това ми позволява да науча много и да продължа да си задавам въпроса докъде бих стигнал”, разкрива големият музикант. Същевременно той се вълнува и от представянето на сцената в Берлин на операта „Жената без сянка” от Рихард Щраус в съпровод на Щатскапеле Берлин с диригент Зубин Мета.

Догодина Баренбойм ще навърши 25 години на сцената в Берлин. От тази гледна точка, той възприема местната публика, като преживяваща " психологически процес на преход. Ако попиташ за нещо от миналото на Берлин, ти чуваш отговор „За Източен или за Западен?”. Това ще се случва може би в по-малка степен през идните пет години, но сега все още се търси характеристиката на самоличността в този нововъзникнала реалност”, смята той.