Учени от Университета „Комплутенсе” в Мадрид откриха връзка между музикалните способности на хората и звуците, които чуват. Те достигат до изводите, че Волфганг Амадеус Моцарт е бил повлиян от тропота на каретите из Залцбург и дори от гласа на своята майка. Водени от принципа на Хосе Ортега и Гасет, че „ние сме деца на нашето време”, учените заключават, че заобикалящите ни звуци определят нашите творчески качества и пътят, по който се свързваме с музиката. Същевременно, звукът на средата моделира музикалните ни способности в мозъка, сочат резултатите от изследването, цитирани от информационната агенция Servimedia.
„Звуците могат да бъдат условни дори преди раждане”, обяснява Хавиер Кампос Калво-Сотело от Факултета по география и история на Университета „Комплутенсе”. Авторът на проучването „Майчиния глас и звуковата среда в дома” твърди, че това са значими фактори, които оказват съществено влияние върху развитието на музикалните способности на детето. Композиторът Мъри Шафер е категоричен, че има връзка между композициите на Моцарт и звуците в Залцбург или Виена от 18 век като птичи трели, човешки гласове, звуци от металните колелета на каретите, които се движат по калдъръмени улици, и удар с камшик на кочияшите. От друга страна, „индустриалната революция и шумовете от машините са оставили своя отпечатък върху някои от оперите на Джоакино Росини”, смята музикологът Роджър Алиър. Вследствие на това, например, рокмузикантите също възприемат въздействието на шума от метрото или рева на мотоциклетите, което се отразява и в творчеството им.
Изследването предполага наличието на звукова настройка, която зависи от редица функционални причини в рамките на еволюцията на човешкия вид.
