Емблематичната къща на тенора Джон Маккормак, която се намира в Бутърстоун, южен Дъблин, за първи път от 40 години насам бе обявена за продан. “Глена” се отличава с червените тухли и купол в единия ъгъл, познат на всеки, който редовно минава от там. Сградата е оригинална и отвън, и отвътре. Входната веранда и красивите витражи, гипсовите фризове из шестте спални и дъбовата ламперия в трапезарията създават особен уют, който Маккормак осигурява на своята съпруга Лили. Настоящите собственици, които са купили имота през 1975г. за 37 500 британски лири, са запазили голяма част от оригиналните характеристики на къщата, построена във Викториански стил през 1888г. Единствено е обновена кухнята на приземния етаж, поставено е допълнително осветление и са изградени няколко самостоятелни бани. Сега сградата се продава за сумата от 3,6 милиона евро.
Световноизвестният тенор Джон Маккормак е бил папски наместник през 1928г. в знак на признателност за благотворителността си. “Глена” е последният дом на певеца, роден в Атлоун през 1884г., но живял в Ирландия, Англия и Америка. Той закупува имота през 1938г. и остава там до края на дните си през 1945г. Паметна плоча посреща посетителите на къщата, които изкачват стълбите от гранит, отвеждащи ги до входната врата. Надписът, поставен през 1966г., посочва, че оперният певец е бил американския посланик на Ирландия. Това не е случайно, тъй като след турнето си в Америка, популярността му нараства до такава степен, че пред този дом непрестанно се събират негови почитатели в очакване да им обърне внимание.
Маккормак е считан за един от най-добрите белкантови певци от ранга на Енрико Карузо и един от първите гласове, които попадат в света на звукозаписа. Сред най-ценните е операта “Дон Жуан” от 1916г., където изпълнението на арията “Il mio tesoro” и до днес се смята за еталон. Първата голяма роля на Маккормак е в операта “Селска чест” от Пиетро Маскани, където се превъплъщава в образа на Туриду. Изиграва я на сцената на “Ковънт гардън”. Вокалните качества и харизма на Маккормак, чиято кариера започва от църковен хор, осигуряват успеха му из световните сцени. Той е описван от критиците като “най-добрият тенор на своето време и най-слабият актьор в света”. През 1917г. получава американско гражданство и дарява 11 458 щатски долара за участието на САЩ по време на Първата световна война. Скромната сума не може да се сравнява с милионите долари, които печели от записите си. Въпреки че е сред най-уважаваните и търсени оперни изпълнители, ирландецът никога не получава покана да пее в Миланския оперен театър “Ла Скала”.
