Знаменитият швейцарски флейтист Орел Николе приключи земния си път на 29 януари във Фрайбург, само няколко дни след като навърши 90 години /роден е на 22.I.1926г./Един от най-известните швейцарски музиканти на ХХ век с международна солова кариера, дългогодишен първи флейтист на Берлинската филхармония и високо ценен преподавател. „Целият му живот беше флейта“ – това обобщение направи програмата BR-Klassik на Баварското радио, съобщавайки за кончината на артиста и припомни една мисъл на Орел Николе: „Флейтата е най-лекият инструмент за всеки. Човек бързо би се научил да свири добре на нея. Но, за да се научите да свирите не само добре, но и много добре, ще трябва да извървите много дълъг път“. Британският музикален журналист Норман Лебрехт написа в своя уебсайт: „Смъртта на най-великият флейтист на модернизма. Той беше сред челните специалисти на ХХ век в новата музика за флейта. Сред композиторите, които писаха за него, бяха Тору Такемицу, Дьорд Лигети, Едисон Денисов и Кшищоф Майер“. Списанието BBC Music нарече Орел Николе „един от най-уважаваните и влиятелни флейтисти на ХХ век“.
Името на Орел Николе стана известно не само с пионерската работа върху съвременния репертоар за неговия инструмент, но и благодарение на изпълненията му на великите творби на Бах и Моцарт. Забележителни са интерпретациите на флейтиста с Карл Рихтер, прочутият органист, клавесинист и диригент, върху сонатите за флейта на Й.С.Бах. Във флейтовата техника Орел Николе също има пионерски принос, тъй като прилага и усъвършенства техниката на перманентното дишане, която усвоява от неговия сънародник Хайнц Холигер. Швейцарският обоист, диригент и композитор е един от онези, които му посветиха свои композиции. Орел Николе заема първата си оркестрова длъжност през 1945г. в Оркестър Тонхале в Цюрих и има почти десет години в Берлинската филхармония, като първи флейтист за времето между 1950 и 1959г. Там е поканен от маестро Вилхелм Фуртвенглер, но е работил и под диригентството на Херберт фон Караян. В младите си години се е обучавал в Цюрих и Париж, а на 21г. спечелва престижния конкурс „Premier Prix“ в Парижката консерватория и малко по-късно става лауреат на „Concours de Genève“. Преподавателската му работа е свързана с Берлин и Фрайбург и с много майсторски класове, а един от неговите ученици е именитият швейцарец Еманюел Паю, също солист в Берлинската филхармония. За своя учител, който винаги е бил отворен към други култури, Паю споделя следното, цитиран от BR-Klassik: „Той се интересуваше от музиката на страните от Източния блок по времето, когато това не бе никак лесно, заради политическата ситуация. Интересуваше се и от Израел и Палестина. Той беше силно чувствителен човек, но в същото време напълно непримирим – ако изискваше нещо от мен, не се успокояваше, докато не получи резултат“.
