Мариинският театър отваря врати за музиката на един тежко репресиран от съветския режим композитор. Всеволод Задерацки /1891-1953/, чието име дори е било забранено за произнасяне във времената на Сталин, е композирал своите „24 прелюдии и фуги“ в невъзможни за човешкото съществуване условия –съветските лагери на смъртта ГУЛАГ. Създадени през 1937-1939г. в затворническите условия на лагер в Колима, където са се намирали най-бруталните трудови лагери в цялата система на ГУЛАГ и където са намерили смъртта си повече от 500 000 затворници, тези клавирни произведения следват делото на великия Й.С Бах. По понятни причини, самият Всеволод Задерацки никога не е могъл да чуе собствените си клавирни прелюдии и фуги, но пък десетилетия по-късно те биват високо оценени. Днес вече е сигурно, че това е първото възраждане през ХХ век на подобен род музика, характерна за старите времена на Барока, и то преди известните композиции на Хиндемит и Шостакович в този жанр. Световната премиера на всички негови „24 прелюдии и фуги“ за пиано се състоя преди една година /14 декември 2014г./ в Московската консерватория, а утре, на 23 декември, в Концертната зала на Мариинския театър в Санкт Петербург те отново ще прозвучат. Изпълнението им е включено в десетото издание на фестивала „Лицата на съвременния пианизъм“, който се открива тази вечер с концерт на известния израелски пианист и носител на „Grammy“ Ефим Бронфман. Утре вечер интерпретацията на монументалния цикъл „24 прелюдии и фуги“ на ВсеволодЗадерацкие поверена на участниците в XV-тия конкурс „Чайковски“от тази година – Лукас Генюшас, Андрей Гугнин, Андрей Ярошинский, Никита Мндоянц и Ксения Башмет, а встъпителните думи ще бъдат произнесени от синът на композитора – Всеволод Задерацки – младши.
Докато за преследваните от нацисткия режим композитори светът узнава постоянно, то за репресираните музиканти от съветската власт и особено тези, които са били затваряни и изтезавани в мрежата от лагери на ГУЛАГ, опитите за реабилитация са все още твърде плахи. Един от хората обаче, които не игнорират тази тема и не се страхуват да работят върху нея професионално, е именно синът на композитора Всеволод Задерацки – професорът в Московската консерватория Всеволод Задерацки - младши. При отпразнуването на 80-годишнината си това лято той каза, че през целия си живот е изпълнявал дълга си към своя баща. Тогава той сподели пред телевизионния канал „Россия – Культура“, че да открие отдавна забравеното творчество на баща си за съвременниците, е една от основните цели на живота му. Факт е, че благодарение на тези усилия, в Европа името Всеволод Задерацки вече е включено в историята на музиката от ХХ век, редом с Дмитрий Шостакович и Арво Пярт, а сега най-после това предстои да се случи и в Русия.