На 88-годишна възраст в САЩ почина легендарният немски диригент Курт Мазур. Той отдава 26 години от живота и творческия си път на Гевандхаус оркестър Лайпциг и 11 години на Нюйоркската филхармония. Ето какво споделяше великия маестро за своя живот:
„Дори семейството ми се присмя, защото мислеше, че този млад човек, който винаги заеква пред други хора, трябва да застане пред 100-ина музиканти, да разговоря с тях и да ги води. До тогава не бях чувал симфоничен оркестър, но когато го направих, бях толкова дълбоко впечатлен. Казах си, че трябва да стана диригент. Изнесох първият си концерт на 16-годишна възраст. Именно тогава се случи нещо с пръста ми и лекарят ми каза: “Никога не можеш да бъдеш органист или пианист“. Ето защо си помислих какво ще правя с музиката.“
„Посланието на музиката бе и първото нещо, което научих от първият ми преподавател. Тя беше органист и много отдадена на това, което изпълнява, така че тя уважаваше всяко произведение и усещаше, че не е позволено да добавя нещо от себе си.“
„Ако знам, че оркестърът не познава произведението или то е нова творба, имам няколко основни идеи за такива случаи. Но когато започнем да свирим, аз никога не коментирам пасажите, които музикантите изпълняват много красиво, просто защото няма какво да се каже…Винаги съм си представял, че свиренето на един оркестър като едно цяло, не е абсолютно достатъчно за един диригент. Вие трябва да променяте мисленето си с всеки оркестър, защото всеки оркестър има различен характер. И ако сте достатъчно силни, след това можете още повече да израствате като диригенти.“
„Младите диригенти, които са достатъчно уверени в себе си, много често имат успех. Тъй като композиторът е казал всичко, ако го откриете, то ще ви бъде достатъчно и вие ще бъдете щастливец. Не се опитвайте да изразявате вашия вкус, и заради това да променя едно или друго нещо….Аз бях различен от повечето млади диригенти днес. Не бих казал, че съм променял мисленето си. Промених някои от моите естествени навици, някаква естествена част от моя характер.“
„Оркестър, пълен със звезди, може да бъде бедствие. Винаги съм се опитвал да не бъде звезда , за да бъда от тези, с които хората обичат да говорят. Онова, което никога не успях да преодолея, е срамежливостта.“
„В Южна Америка чух Симфония № 8 на Бетовен. А младият диригент мислеше, че Бетовен трябва да звучи героично, но това произведение въобще не е такова. Това не беше обикновено, а абсолютно недоразумение… Ако отидете в Япония например, трябва да знаете, че там музикантите изпълняват по различен начин музиката на Бетовен или Брамс. Но ако свирите с тях творби на Моцарт, Дебюси, Менделсон, те имат прекрасно леко усещане за тяхната музика…. Когато пристигнах в Ню Йорк, това за мен бе ново начало: да разкрия какво изживяват хората тук, от какво се нуждаят, какво очакват, каква би трябвало да бъде не само представата им, но и самото изпълнение на Нюйоркската филхармония.“
„Мисля, че това е най-важното - значението на музиката да стои на първо място!“
