Преди броени дни в България гостува писателката Маргарет Мацантини и нейният съпруг Серджо Кастелито. Забележителният тандем в изкуството и в живота взе участие в първия по рода си фестивал за кино и литература „Синелибри”, организиран от издателство „Колибри“. Роденият през 1953 г., Серджо Кастелито е сред най-харизматичните италиански актьори, талантлив сценарист и блестящ режисьор. Като възпитаник на италианската Академията за драматично изкуство, той започва да играе в театъра, а по-късно е поканен и в значими филмови продукции. Негови партньори на екрана са били актьори като Марчело Мастрояни, Орнела Мути, Виторио Гасман и др.; работил е с режисьори като Люк Бесон, Джузепе Торнаторе, Еторе Скуола и т.н.. „Бил съм щастливец да имам тези контакти и да работя с тези хора в правилното време”, отбеляза в ефира на Класик ФМ радио Серджо Кастелито. „Актьорите имат памет, която прилича на мозайка и пред теб изплуват картини и усещания”, подчертава кинозвездата.
През 1991г. Серджо Кастелито получава покана за участие във филма „Росини, Росини“. Лентата представя творческия път на изтъкнатия композитор до премиерата на неговата опера „Севилският бръснар“ и създаването на последния му оперен шедьовър „Вилхелм Тел”. По думите на актьора, Росини е „изключителен персонаж не само заради музиката, която е написал, но и заради невероятното си желание за живот”. За да се превъплъти изцяло в образа Серджо Кастелито взима уроци по дирижиране и поема диригентската палка на Римския симфоничен оркестър, който е ангажиран специално за снимките на филма.
Серджо Кастелито има десетки номинации и награди от престижни кинофоруми. През 2008 г. той бе поканен за член на журито на кинофестивала в Кан. Кастелито режисира с неимоверен успех филмите „Не мърдай“, „Да дойдеш на света“ и „Никой не се спасява сам”, вдъхновени от произведенията на Маргарет Мацантини, които бяха показани пред българската публика. Чуйте какво още сподели звездната италианска двойка Маргарет Мацантини и Серджо Кастелито пред водещия Георги Митов-Геми в звуковия файл под снимката вляво. Преводът е на Вера Петрова.
