Националният оркестър на Белгия се бори за своето съществуване

Националният оркестър на Белгия се бори за своето съществуване

Не искат сливане

„Като резултат от политическо решение, нашият Национален оркестър е застрашен от изчезване в близко бъдеще“ – алармират музикантите от Националния оркестър на Белгия. Наскоро те инициираха петиция в своя подкрепа, за да предотвратят планираното сливане със Симфоничния оркестър La Monnaie, оркестровият състав на Националната опера на Белгия La Monnaie. И двете музикални институции, базирани в Брюксел, се финансират от белгийското правителство, така че решението за тяхното преструктуриране очевидно е в ръцете на политиците. Плановете за сливането на двата ансамбъла се мотивират с целта да има по-голямо музикално разнообразие в програмите на La Monnaie и би трябвало да се осъществят постепенно до 2026г. От Националния оркестър на Белгия, който се обявява срещу промените, съобщават, че досега са успели да съберат почти 13 000 подписа в своя подкрепа. „Ние смятаме, че оркестърът изпълнява своята културна мисия много добре, стъпвайки върху една дълга традиция от почти 80 години и изнасяйки над 70 концерта годишно“ – се казва в петицията, като се подчертава, че съставът е високо ценен и в чужбина. Оркестърът, който е основан през 1931г. от прочутия белгийски диригент Дезире Дефо /1885-1960/, съществува в днешния си видот 1936г. насам. Той е имал велики диригенти в историята си, като Андре Клюитанс и Андре Вандерноот, ръководили го за дълъг период от време между 1958 и 1985г., а в по-нови времена сред музикалните директори на състава бе и Валтер Велер, наследен от Андрей Борейко, който е настоящият музикален директор. „Тъжно е, че за пореден път културата ще бъде жестоко засегната, не само от постоянната загуба на голям брой работни места, но и от орязаните възможности, които се предлагат на публиката в културната сфера“ – пишат музикантите в своя апел към поддръжниците си. Петицията завършва с логичния извод, който би могъл да бъде съотнесен към всяка една музикална институция навсякъде по света, а именно: „Нашата културна традиция е скъпоценно наследство, а не просто незначителен и безполезен лукс. Това е култура, която преди всичко осмисля нацията. Култура, която ние трябва да предадем на нашите деца“.