В навечерието на Денят на народните будители сме. Един единствен ден в годината, който сякаш ни развързва ръцете в тълкуванията на въпроса: кои са те, будителите? Те са били, има ги и ще продължават да се раждат. И не винаги са хора на словото, защото е достатъчно да притежават глас, с който да ги запомним. Гласът на едно смело дело в историята или един голям глас в изкуството, защото именно тези гласовити хора се помнят. Мнозина са българските оперни певци, които притежават този глас във всеки смисъл на думата, а Валери Попова е една от тях.2015-та е годината, която на два пъти ни подсети, че в българското оперно изкуство има една заслужаваща почитта ни личност - навършиха се 70 години от рождението и 15 от кончината на Валери Попова. За да си припомним много лични спомени, поканихме Антонина Бонева - концертиращ пианист, клавирен педагог, но и сестра на покойната Валери. Затова и разговорът ни емоционално се разпростира върху различни теми, но все пак започва от съжалението, че тук в България не успяхме да я видим в една от най-силните й роли – тази на Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. Заради този образ обаче, Валери Попова е аплодирана в Ла Скала: „Забележително е, че когато тя отива във Виена на прослушване при Клаудио Абадо във Виенската опера, той стои в дъното на залата, а когато сестра ми изпява арията си, Абадо става, прекосява цялата зала, качва се на сцената, навежда се и целува ръката й - и директно я изпраща в Ла Скала!“ – развълнувано си спомня Антонина Бонева. Цялото интервю на Юра Трошанова може да чуете под снимката вляво!
