След като отпразнува 60-годишния си юбилей, Йо-Йо Ма /роден на 7 октомври 1955г./ се отправя на турне в Япония и Тайван. Заедно с пианистката Катрин Стот, с която го свърза приятелство от три десетилетия насам, виолончелистът неотдавна записа своя най-нов албум „Песни от Арката на живота“. След издаването на албума на 18 септември, сега двамата музиканти ще свирят както пиеси от него, така и избрани сонати за виолончело и пиано – от Шостакович и Франк. Турнето започва от Япония на 26 октомври и ще продължи през следващите два дни, като концертите ще се състоят в Suntory Hall, Токио, Aichi Art Center, Нагоя и в Symphony Hall, Осака. Следващите точки от турнето им ще бъдат три концертни зали в Тайван – между 30 октомври и 1 ноември. Така изглежда само малка част от работния календар на големия виолончелист, а в дните около рождения му ден, той имаше немалко медийни участия, от които никога не е странял. В интервю за канадското CBC Radio от края на миналия месец, световноизвестният музикант направи емоционална ретроспекция на живота си и сподели мисли за това как да намерим щастието, въпреки неизбежните предизвикателства на живота, а също и поуките, които ни дава той. Чрез музиката в неговите „Песни от Арката на живота“, Йо-Йо Ма е изразил всичко, което чувства и направи признанието, че именно музиката е с него през целия му живот. Той споделя, че музикалните пиеси от този албум изразяват етапите от житейския му опит и задава риторичния въпрос: „От раждането до края на живота - кое е това, което те държи?“След като това е албум – размишление върху живота, то ето и съветите, които Йо-Йо Ма ни дава от своя гледна точка: „Останете с отворено съзнание. Мисля, че когато се страхуваме, ние се затваряме…, изграждаме една черупка и ставаме нетолерантни. Защото се опитваме да бъдем в самозащита. А когато имаме приятели, доверяваме се на хората и си сътрудничим с тях, ние сме съпричастни и това може да доведе до съграждане на надеждата. За мен, да бъдеш отворен и щедър е нещо велико. Това всъщност може да те направи щастлив, колкото и да е странно. Щастието, мисля, е следствие на – не съм го казал аз, Фройд го е казал - работата и любовта…“
