Въпреки че светът на класическата музика изпитва финансови трудности, разкритията на анализатора Дрю Макманъс звучат колкото обнадеждаващо, толкова и разтърсващо. Неговите данни провокираха редица парливи коментари в интернет пространството за огромния размер на хонорарите, които получават музикалните директори в САЩ. Макманъс се базира на информация от подадените декларации за връщане на данъци /IRS Form 990/, които при поискване могат да бъдат достъпни за обществеността. Важно е да се уточни, че данните се отнасят за сезон 2012-2013г., тъй като се наблюдава разминаване в датите на подаването им от самите оркестрови състави. „Те невинаги разкриват всичко. Изнесените суми може да не съответстват на реално получените”, уточнява Макманъс. По думите му, поради липса на достатъчно данни в изготвения списък не са посочени нито Бостънския симфоничен оркестър, нито Филаделфийския оркестър.
Ето и самия Топ 10 на най-скъпо платените музикални директори в съответните оркестри, както и тренда на тяхното възнаграждение:
1.Кристоф Ешенбах, Национален симфоничен оркестър на САЩ: 2 728 671 щатски долара (увеличение с 41,02 %)
2.Рикардо Мути, Чикагски симфоничен оркестър: 2 504 336 щатски долара (увеличение с 15,65 %)
3.Майкъл Тилсън Томас, Симфоничен оркестър на Сан Франциско: 2,364,775 щатски долара (увеличение с 16,64 %)
4.Алън Гилбърт, Нюйоркска филхармония: 1 717 814 щатски долара (увеличение с 28 %)
5.Яап ван Цведен, Симфоничен оркестър на Далас: 1 505 052 щатски долара (увеличение с 82,57 %)
6.Густаво Дудамел, Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис: 1 447 049 щатски долара (увеличение с 1.54 %)
7.Дейвид Робъртсън, Симфоничен оркестър на Сейнт Луис: 1 012 158 (увеличение с 5.51 %)
8.Осмо Вянскя, Оркестъра на Минесота: 944 098 щатски долара (намаление с 20.24%)
9. Марин Алсоп, Симфоничен оркестър на Балтимор: 930,914 щатски долара (увеличение с 5.45 %)
10.Франц Велзер-Мьост, Оркестъра на Кливланд: 907 829 (намаление с 23.15 %)
Класацията прави впечатление с две от местата в нея: лидерството на Ешенбах и доходите на диригентката Алсоп, които надвишават тези на Велзер- Мьост. Според Дрю Макманъс, първият едва ли ще оцелее на върха, а пробивът на единствената дама доказва, че ножицата в заплащането между мъжете и жените в класиката започва да се свива.
