Иво Погорелич – очакван в Дубровник

Иво Погорелич – очакван в Дубровник

На Летния фестивал

„Имаме нужда от повече пианисти като Погорелич…“ – написа преди няколко месеца музикалният критик Тристан Джейкъб –Хоф. Легендарният пианист Иво Погорелич изнесе рецитал на 24 февруари в лондонската Royal Festival Hall, а думите на британския критик за неговото изкуство, продължаваха така: „Имаме нужда от повече пианисти като Погорелич в нашия свят, в цялата им перверзна ,егоистична, вбесяваща и в крайна сметка, искряща слава“ – гласеше цялата фраза. Сега тези думи отново се припомнят, но в една друга връзка – предстоящото участие на Иво Погорелич на Летния фестивал в Дубровник 2015, по време на който той ще се превърне в най-голямата знаменитост. На 23 август пианистът ще свири Концерт за пиано и оркестър № 2 от Шопен, под диригентството на унгарския музикант Золтан Кочиш, когото също познаваме като прославен пианист. Ще акомпанира Zagreb Philharmonic Chamber Studio - камерна формация от състава на Загребската филхармония, създадена още през 1971г. Преди ангажимента на 56-годишният Погорелич към фестивала в красивия хърватски град Дубровник, летните му участия през юли започват от Италия, минават през Македония /за концерт в Охрид/ и завършват в Оксфорд, Великобритания. През август хърватският пианист е поканен и в Полша за концерт във Варшава, а след Дубровник отива в Швейцария, където през септември ще свири в Монтрьо. Всяко едно от тези участия е събитие, защото както мнозина са казвали, когато го слушаш не можеш да останеш безразличен – или си съгласен с неговите музикални тълкувания, или ги отричаш. След последния му рецитал в Royal Festival Hall от края на февруари 2015г., където той не бе свирил от 1999г. насам, The Guardian написа не особено ласкав отзив: „Погорелич винаги е бил своенравен, непостоянен пианист, поддаващ се на смесица от техническа брилянтност и сурови идеи в интерпретацията“, докато мнението на Тристан Джейкъб – Хоф бе различно: „Във времената, когато младите музиканти са все по-близо до униформеността, … тук се натъкваме на решително индивидуален изпълнител, който звучи като никой друг… Имаме нужда от повече пианисти като Погорелич!“