След като завършва Симфония №6, Антон Брукнер оставя част от ръкописите си за копиране, които да послужат за запознаване на оркестрантите от Виенската филхармония. За начало те трябвало да изпълнят единствено Адажио и Скерцо от произведението под диригентската палка на Вилхелм Хан. Датата на премиерата била 11 февруари 1883г. Този набор от нотни текстове обаче се считал за напълно изгубен, както твърди Леополд Новак в своя публикация в престижното издание Critical Report от 1986г. За своя изненада немският диригент Бенджамин- Гунар Коърс открива безценните партитури в архива на Манастира Св. Флориан в Австрия. Първият щим, на който попада, е този, който е предназначен за първия фаготист. На него били нанесени допълнителни обяснения от кописта, а най-отгоре било написано "Gesellschaft der Musikfreunde Wien" и бил поставен автограф на Брукнер.
По-ранните изследователи на творчеството на Брукнер не пренебрегват и още един факт. Те считат, че друго копие, но със същата сигнатура, се съхранява на различно място в архива на манастира. В откритите от Коър партитури се намират само щимовете за всички духови инструменти, за тимпаните, за цялата струнна секция с изключение на виолата (твърди се, че има само 6 копия на щимовете, които са оцелели до наши дни). Предстои да бъде установена автентичността на намерените нотни текстове, както и да бъде разкрита самоличността на кописта. В повечето от щимовете се забелязват както бележки на композитора, така и маркировки с молив, направени от оркестрантите.
Диригентът Бенджамин-Гунар Коърс засега не предвижда изпълнение пред публика на откритите партитури, както и тяхното излагане за разглеждане в музей или специална зала. Причината е, че изследователите се нуждаят от известно време за доказване на оригиналността на нотните листове.
