Вече е разработена програма за подкрепа на фестивалите в България. Това стана ясно по време на кръглата маса на тема „Европейски стандарти и модели за финансиране на фестивалите – ГРАДСКИ РАЗГОВОРИ“, проведена на 30 април 2015г. Участниците и съорганизатори от Българската фестивална асоциация /БФА/, Европейския музикален фестивал, Националния дворец на културата, Гьоте-институт София и Столичната община подчертаха ролята на фестивалите като значим фактор за регионално и национално развитие и важен елемент в културната политика и стратегията за дългосрочно развитие на държавата. В дискусията бяха коментирани темите за сегашното състояние на българските фестивали и начините на тяхното финансиране. Специално внимание бе отделено на Норвежката система „Node system” за финансиране на фестивали, като модел за успешна политика в тази област.
На събитието бе обсъден първият вариант на „Бяла книга” с препоръки за реформа на културните политики на местно и на национално ниво- част от проект “Българо–норвежко партньорство за прозрачна и ефективна публична подкрепа на културния сектор в България”, осъществяван с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г. Едно от предписанията в „Бялата книга” е прилагането на най-добрите принципи и практики за финансиране на фестивали на базата на успешния опит в Норвегия. В скандинавската страна функционира система за определяне на ключови фестивали, които получават смесено финансиране от държавата и общините в съотношение 60 – 40 %. Именно в тази пропорция бе препоръчано минимум 3-годишно смесено финансиране за основните българските фестивали с национално значение. От БФА предложиха и създаване на отделна партида към фонд „Култура” или друга обособена структура за финансиране на фестивалите, както и Артистичен съвет, който на базата на ясни критерии и методика за кандидатстване, да оценява и управлява средствата, предназначени за тях. Според БФА, финансовите потоци могат да се събират от отчисления по Закона за хазарта, приет на 3 януари 2014 г.; чрез Културна лотария, създадена по смисъла на Закона за меценатството и чрез допълнителни средства от Министерствата на регионалното развитие, на икономиката, на туризма и на Външно министерство. Препоръка към общините е създаването на 2 типа финансиране – за важни и утвърдени фестивали от културния им календар, както и за нови събития или такива с ограничен размер на бюджета.
В звуковите файлове под снимките ще чуете част от изказванията на Васил Димитров - председател на Управителния съвет на БФА и президент на “Европейски музикален фестивал”, Мирослав Боршош – изпълнителен директор на НДК, Надя Захариева, програмен директор на фондация „Америка за България", Цанко Василев – директор на Международния фестивал за късометражно кино „В двореца“ - член на Управителния съвет на БФА и Тодор Чобанов - Заместник-кмет „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости” в Столична община.
„Финансирането е ограничено все повече и повече”, заяви д-р Ина Божидарова – държавен експерт, Направление „Театър” от дирекция „Сценични изкуства и култура” на Министерство на културата. „Работим над нов модел за финансиране и нова структура на фестивалите и предполагам, че до края на 2015г. ще успеем да го изработим. Ние сме отворени за диалог и обмяна на идеи и практики”, допълни тя. От своя страна, Савина Недялкова-Рупелиева - Главен експерт „Конгресен, фестивален и събитиен туризъм” в Министерството на туризма сподели, че се разработва стратегия за развиване на всички видове туризъм, като „фестивалите са отделен компонент от нея. Картографирането с фестивалите и събитията е много важно за определяне на ресурса, с който разполага държавата”, отбеляза тя.
Според председателят на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към СОС Малина Едрева трябва да се разглежда не само икономическият, но и социалният ефект от фестивалите. „Нашата отговорност като представители на съответните институции е да осигуряваме и да подобряваме условията в средата, а творците са тези, които да могат да дадат най-доброто от себе си, за да се удовлетворят нуждите на публиките”, посочи тя.
Специален гост на събитието бе председателят на Асоциацията за свободен театър в Германия Александър Опитц. Той разкри подробности за формирането на културните политики и опита на Германия в подкрепата към културната сфера. По думите му в страната се полагат огромни усилия за артистите. „Те са културното богатство на една нация”, подчерта Опитц. „Творците трябва да имат сигурност за своето планиране и да могат да работят в перспектива. Сигурен съм, че това ще се отрази много положително и съм оптимист”
Директорът на „Гьоте-институт-София” Енцио Ветцел отбеляза, че организаторите на един фестивал трябва да знаят „дали предлагат нещо специално за хора от сферата на изкуството или предлагат събитие за цялото семейство, което е дошло като туристи...Независимата кулутура има нужда от независимо финансиране. Когато човек прави култура, не я прави, за да я продаде, а защото тя му доставя удоволствие и защото така се обръща към рубликата. Свободните пространства за култура са много важни, за да може човек да се разгърне като личност”.
