На 89-годишна възраст почина една от най-големите балерини на ХХ век - Майя Плисецкая. Причината е сърдечен удар, който легендарната прима получава на 2 май 2015г. в дома си в Мюнхен, Германия. Руският президент Владимир Путин е изпратил дълбоките си и искрени съболезнования до близките на Плисецкая и почитателите на нейния талант. Новината за кончината на великата балерина шокира артистичния свят.
Нейни колеги и поклонници трудно намират думи, за да изразят скръбта си: “Това е една велика жена, велик човек, уникална личност в изкуството. За мен тя беше изключително важна. В СССР много често показваха документалния филм “Танцува Майя Плисецкая”, в който тя много подробно описва професията си. Знам го наизуст”, заяви бившият солист на Болшой театър Николай Цискаридзе.
“Позвъни ми съпругът на балерината Родион Шчедрин. Починала е от тежък сърдечен удар. Лекарите са се борили, но нищо не са успели да направят", отбеляза генералният директор на Болшой театър Владимир Урин, цитиран от ТАСС. “С Плисецкая си отива цяла една епоха”, добави той.
Бившият руски министър на културата Михаил Швидко отбеляза, че това е “голяма трагедия и както се пееше в една стара песен, “земята е пуста без теб””.
И днес остава неразкрита тайната на успеха на Майя Плисецкая в творчеството, в любовта и в живота. Но размислите й, споделени приживе, могат да се считат за основни житейски принципи на уважаваната балерина, балетмайстор, хореограф, писател и актриса. Ето част от тях:
“Ако изкуството е много добро, то е разбираемо за всички”.
“Бог дава или лишава от експресивност. Невъзможно е да преподаваш талант. Да, възможно е да учиш на професионализъм и това е необходимо. Задължително!” “Никога не съм танцувала нещо, което не харесвам. Ако вярвате, че някой прави саможертви, би било добре да му препоръчате да се занимава с нещо друго. Ако някой иска да се наслаждава, то да си поръча една бира например”.
“В моя случай, може да се окаже, че са ме ползвали за икона на комунизма. Те правеха това, което е било необходимо. С мен се забавляваха и онези, които идваха от другата страна на Желязната завеса. Идваха в Москва и им подаряваха “Лебедово езеро”, където аз танцувах. Даряваха ги с мен, но не позволяваха да ме пускат.”
“Винаги съм танцувала за публиката. Лично аз не се нуждая от това. Никога не съм смятала да танцувам. Понякога го правя за съпруга ми, когато той свири на пианото”.
“Благодарна съм на съдбата: научих се да работя онова, което исках, действах, правеха хореографии за мен, но не исках да умра от глад”.
“Обичам публиката, която идва за първи път в живота си, за да гледат балет. Презирам затворените специалисти. Никой от тях не казва истината”.
“Никога не съм работила, танцувала съм. А за мен това е забавление. Краката ми не са уморени".
"Не трябва да танцуваш с музиката, трябва да танцуваш самата музика".
"Не съм си мислила за ученици. Педагогиката никога не ме е интересувала".
“Или децата, или професията. Предпочетох професията ми. Всички могат да имат деца, но не всички могат да танцуват”.
“Модерният балет бе забранен в Съветския съюз, защото противоречи на социалистическия реализъм. В тоталитарните режими винаги са предпочитали пуританството, вероятно защото еротиката и страстта крият нещо неконтролируемо”.
“Не обичам суетата нито на сцената, нито в живота. Не се нуждая и от излишни думи”.
През целия си живот съм обичала новото, цял живот съм гледала в бъдещето, на мен винаги това ми е било интересно.
Бъдещи поколения, ще ви дам един съвет. Послушайте ме. Не се примирявайте, до самия край не се примирявайте. Дори и тогава - воювайте, обстрелвайте, надувайте тръбата, бийте барабана... Борете се до последния миг... Моите победи само на това се дължаха. Това е характерът, но има и съдба.
Сбогом, Плисецкая!
