Марис Янсонс дирижира в памет на своя баща

Марис Янсонс дирижира в памет на своя баща

100 години Арвид Янсонс

Марис Янсонс ще дирижира утре вечер концерт, посветен на 100-годишината от рождението на своя баща – знаменития диригент Арвид Янсонс /1914-1984/. Латвийският маестро пристига в Санкт Петербург, за да застане на пулта пред Филхармонията на града, която има дълга история с Арвид Янсонс. През 1952г. той е бил асистент на легендарния Евгений Мравински, след което става един от най-изявените диригенти на оркестъра, тогава познат като Ленинградска филхармония. Неговият син Марис Янсонс също се е учил в майсторството на диригентското изкуство при Мравински, бидейки негов асистент от 1985г. в същия оркестър. На концерта на 25 април, 72-годишният главен диригент на Концертгебау оркестър ще предложи програма с музика от Рихард Щраус – неговата последна симфонична поема „Животът на героя“. За събитието пристига и австрийският пианист Рудолф Бухбиндер, който ще солира в изпълнението на Концерт за пиано и оркестър № 3 от Бетовен.

Арвид Янсонс е не само диригент, чиято кариера започва от родната му Латвия, но и педагог. Докато е работил като цигулар в оркестъра на Латвийската опера, в началото на 40-те години е взимал уроци по дирижиране при известния немски композитор и диригент Лео Блех, който по това време се намира в Рига. Първоначално Арвид Янсонс е диригент на Латвийската опера /1944-1952/, след което оглавява Симфоничния оркестър на Латвийското радио, където остава шест години, а през 50-те асистира на маестро Евгений Мравински. С преподавателска дейност се ангажира доста по-късно, активно чак след 1965г. До смъртта си той оглавява катедрата по дирижиране към тогавашната Ленинградска консерватория, но е водел майсторски класове и в Германия /във Ваймар/, Швеция и Финландия. Почива на 70-годишна възраст в Манчестър, получавайки сърдечен пристъп по време на концерт на 21 ноември 1984г. В едно свое интервю от 2010г., синът Марис Янсонс казва, че често е присъствал на репетициите на своя баща, както и на тези, провеждани от Мравински или Караян, за да може да развие „техниката на правилното репетиране“. Той споделя и нещо лично: „Въпреки че моят баща бе известен диригент и заемаше водеща позиция в музикалния свят, аз никога не съм се възползвал от това, дори напротив, това ме е притеснявало. Баща ми понякога ми предлагаше помощ: „Хайде, аз ще говоря с този или онзи…“, но аз винаги съм отказвал“, спомня си диригентът пред изданието infox.ru, а утре вечер ще дирижира в негова памет в Санкт Петербург.