За първи път в България ще гостува испанската пианистка Юдит Хауреги, чийто рецитал предстои на 16 април в София в програмата на Европейския музикален фестивал. Тя е само на 30 години, а произходът й е от Баския регион на Испания. На местния език фамилията й означава „дворец”, но не счита себе си за коронована особа, а за „нормален човек извън сцената”. От ранна детска възраст тя посещава концерти със семейството си, които са истински ценители на това изкуство. Може би това стои в основата и на първата й поява на сцена на крехката възраст от 8 години. Юдит Хауреги счита, че „детето трябва да иска да прави музика, а за да го направи, трябва да бъде свободно”. И допълва: „На сцената всичко се вижда. Не можеш да се криеш зад маска, да мамиш. Вижда се истинската ти същност”.
Като възпитаничка на Консерваторията в родния си град Сан Себастиян, пианистката си припомня работата с Клаудио Мартинес-Мехнер, за когото споделя, че я е накарала да осмисли музиката. „Тогава бях същински вулкан от емоции, но трябваше да си седна на мястото”, заявява Хауреги. В ефира на Класик ФМ тя не пропусна да отбележи, че е повлияна от руската школа в клавирната музика, тъй като 4 години от живота си е учила при Вадим Суханов. „Той ми отвори вратата към звуковия свят, към света на ритъма, който е много важен, както и към света на искреността към композиторите. Ние, музикантите, сме обикновени изразители на онова, което тези гении са написали”, разкрива талантливата пианистка.
Записите в кариерата на младите класически музиканти са важни, а Юдит Хауреги може да се похвали с три издадени албума. Първият включва клавирни произведения от творчеството на Робърт Шуман, като дискът получава приза за Най-добър албум на Испанските награди за независима музика - 2011г. „Шуман е композитор, който и днес мога да кажа, че усещам. Винаги съм чувствала една специална връзка с него и продължавам да я имам”. Пианистката развива свой лейбъл “Берлимюзик”. „Думата “берли” представлява в разбъркан ред думата “либре” на испански език, чието значение е “свободен”. За мен свободата е жизненоважна. Исках да бъда свободна, за да мога да избера какво да запиша, кога да го запиша и с кого, без да усещам натиска на музикалния пазар.” Под този знак се появяват албумите ”Para Alicia” /„За Алисия”/ - посветен на испанската пианистка Алисия де Лароча, и „Аура” с творби от Лист, Дебюси и Момпоу.
Днес Юдит Хауреги се вълнува от реалния и виртуалния свят, в който живее и твори. „Той е толкова забързан, има толкова много послания, толкова цветове по улиците, че в един момент е нужно да спреш, да се изключиш и да погледнеш навътре в душата си. Сега, в социалните мрежи правим всичко, за да се покажем пред околните, а срещата със себе си е витална, за да осъзнаеш какво искаш от живота, от музиката и от това, което искаш да кажеш”. Но пианистката не се притеснява от виртуалната реалност: „Социалните мрежи помагат, тъй като изпълнителите разказват ежедневието си или онова, което чувстват с дадено произведение по съвсем директен начин на хора, които може и никога да не са слушали, например, Бетовен”. По думите й „животът е изграден от сравнения. Щом си се качил веднъж на сцената, вече подлежиш на сравнения независимо дали се намираш в залата, в мрежите или където и да си”. Според нея, „конкуренция не съществува, защото всеки артист е един свят. Той има своя звукова вселена и свой дух, за да пристъпи към партитурата, както всеки друг негов колега. Ето защо смятам, че има място за всички.”
Защо е важна самотата за един музикант? Как се съчетава красотата на интерпретацията с визуалната красота? Каква е младата пианистка извън сцената? Отговорите на тези и други въпроси ще откриете в интервюто на колегата ни Георги Митов-Геми със самата Юдит Хауреги вляво под снимката. За да я видите и чуете на живо в София, запазете билети за концерта й ТУК
