Аржентинската пианистка, която поколения музиканти боготворят, навърши 70г. на 5 юни. Нейният уникален артистизъм действа като магнит за огромна част от пианистите по света, включително и на най-младите, за които датата 5 юни 1941г. /рождена за Аргерих/ е твърде отдалечена във времето. Въпреки че светът я забеляза и призна още в началото на 60-те години, когато бе твърде млада, популярността й днес продължава да расте. В нейно лице младото поколение пианисти открива истинското музикално вдъхновение. Почитателите на Марта Аргерих знаят къде могат да я чуят всяко лято – в швейцарския град Лугано, по време на Музикалния фестивал. Както всяка година, така и сега, на това живописно място тя ще проведе своя "Progetto Марта Argerich" - интересна смесица от изкусни майстори на пианото и обещаващи изпълнители от бъдещето. Тази година Марта Аргерих ще свири в девет концерта и ще работи върху нови творби в репертоара си. За първи път в Лугано тя ще представи рядко изпълнявана музика - Клавирен квинтет от Юлий Заребски и Соната за четири ръце KV 497 от В.А.Моцарт. На 10 юни тя ще интерпретира Концерта за пиано и оркестър в сол на Морис Равел /който е записвала няколко пъти и продължава да бъде в репертоара й/, под акомпанимента на Оркестъра на Италианска Швейцария с дир. Яцек Каспжик, а на 12-ти с Нелсон Фрейре ще изпълни и друга творба на Равел - "Валсът" /версията за две пиана/. През целия м. юни програмата й е много натоварена, включвайки още концерти със звездите Миша Майски, Рено Капусон и Готие Капусон – нейни дългогодишни партньори в музицирането. Тя ще бъде и в компанията на традиционните си приятели, с които всяко лято предлага истински музикални празници на публиката в Лугано – Дора Шварцберг и Лусия Хол /цигулки/, Лида Чен /виола/, Лилия Зилберщайн и Кристина Мартон /пиано/. А за финалът на 30 юни, публиката очаква с нетърпение изпълнения на танга с „Марта Аргерих и приятели” /с участието на Нестор Маркони – бандонеон/.
В навечерието на 70-годишния й юбилей, компанията EMI подготви специални издания за музикалния пазар с нейните записи. Още в края на 90-те години в поредицата „Великите пианисти на 20-ти век” на компанията „Polygram”, името й бе поставено редом с най-големите майстори на този инструмент. Сред наградите, с които е отличена, са най-високите възможни за един класически музикант – „Grammy”, „Claudio Arrau Memorial Medal”, признания от Япония, както и по-назад във времето, когато тя грабна Първите награди на международните клавирни конкурси „Ferruccio Busoni”, „Geneva International Music Competition” и „Frederick Chopin” /през 50-те и 60-те год./
Известно е, че тя не обича да говори за себе си и много рядко дава интервюта. Заради това, понякога я сравняват с диригента Карлос Клайбер, подобно на когото е възприемана като легенда още в най-активните си години.
