Цигуларят Ейдриън Да Прато, който бе дългогодишен член на Чикагския симфоничен оркестър, почина на 94-годишна възраст, съобщиха от ръководството на състава миналата седмица. Роден в Италия, но израсъл в САЩ, музикантът е постъпил в оркестъра още през 1946г.и е прекарал там 50 години –до пенсионирането си през 1996г. Маестро Дезире Дефо го кани да се присъедини към знаменития американски ансамбъл,след като преди това цигуларят е свирил в Симфоничния оркестър на Илинойс и чикагския Civic Orchestra. Известно е приятелството му с друга голяма фигура от тези времена, италианският диригент Карло Мария Джулини, който пристига в Чикаго в средата на 50-те, за да направи своя американски дебют. Историята на това приятелство дори е скрепена с една интересна подробност - Джулини е говорил малко английски и Да Прато е бил помолен да му помага в контактите с оркестрантите, но, както по-късно цигуларят си спомня, помощта му съвсем не е била необходима: „Не е имало съществен проблем в това, защото разбирателството между оркестъра и маестро Джулини беше такова, че наистина не ни бяха нужни думи“. През дългите години, в които Ейдриън Да Прато е бил в цигулковата група на ансамбъла, е свирил под палката на седем легендарни диригенти, които са били и музикалните директори на състава:Дезире Дефо/1943–1947/, Артур Родзински/1947–1948/, Рафаел Кубелик /1950–1953/, Фриц Райнер/1953–1963/, Жан Мартинон/1963–1968/, сър Дьорд Шолти/1969–1991/и Даниел Баренбойм/1991–2006/. При пенсионирането му през 1996г., доайенът-цигулар вече е дългогодишен член на Асоциацията на Чикагския симфоничен оркестър.
Какво е да прекараш почти 50 години в атмосферата на един толкова прочут оркестър, с история още от 1891г.? По повод кончината на своя уважаван дългогодишен член, Чикагският симфоничен оркестър публикува част от архива си, в която припомня откъс от едно интервю на музиканта от 70-те години на миналия век, в което Ейдриън Да Прато дава своите отговори: „Когато музикантите се представят добре -те прекарват добре заедно, свирят заедно, живеят заедно на турнета и се виждат всеки ден – а това помага неимоверно, защото ние се нагаждаме един към друг. Това е точно като при един струнен квартет. Може да имате четиримата най-добри инструменталисти в света, прекрасни индивидуалности, които свирят заедно, но трябва да имате и единство в целите. То е като една стара бутилка вино, която трябва да е от добра реколта, за да започнете заедно и едва тогава да достигнете точката, където да се реализирате напълно. Когато един оркестър работи заедно, той растеи това е прекрасно преживяване, магия. Това е големият оркестър“. Ейдриън Да Прато бе също така член на ChicagoStrings, с които е гостувал в много градове на САЩ и Европа, свиреше и в различни камерни ансамбли. Музикантът бе погребан миналия петък, на 20 март.
