Владимир Юровски- за делото „Танхойзер“ и срещу цензурата в изкуството

Владимир Юровски- за делото „Танхойзер“ и срещу цензурата в изкуството

Режисьорът Тимофей Кулябин бе оправдан

Режисьорът Тимофей Кулябин бе оправдан по делото срещу неговата постановка на операта „Танхойзер“. Обвинението бе повдигнато от прокуратурата на Новосибирск, заради „умишлено публично оскверняване на религиозни ценности“ в режисьорското му виждане върху творбата на Вагнер, която вече близо четири месеца е в репертоара на Новосибирския държавен академичен театър за опера и балет. Поводът бе обръщението на митрополит Тихон, който публично изказа критичната позиция на Руската православна църква по случая, съзирайки в интерпретацията неподходящо използване на църковна символика. Наказателна отговорност бе потърсена не само от режисьора, но и от директора на операта Борис Мездрич, който въпреки това, твърдо застана зад своя екип. От публикацията на Класик ФМ „Танхойзер“ срещу Руската православна църква“ може да си припомните повече за културно-религиозния скандал в Русия, който постави сериозни въпроси пред обществото там. Интернет изданието за класическа музика Classical Music News.Ru проследява цялата тема в подробности, а само преди няколко дни, когато все още не бе известна развръзката по делото, помести позицията на световноизвестния руски диригент Владимир Юровски, публикувана от сайта за съвременно изкуство и култура Colta.ru. В своето открито писмо диригентът се обявява в защита на „Танхойзер“, но веднага прави уговорката, че не е гледал постановката на Тимофей Кулябин: „За самия спектакъл не мога да говоря, но според многочислените негови описания в медиите и блоговете, мога да допусна, че той е интересен и спорен, а това означава, че вече заслужава внимание.Става дума не за самия спектакъл или за създателите му – става дума за принципа. А принципа се състои в това, че театърът не е храм и към него не са приложими онези закони, които се отнасят към църковното богослужение. Хората, идващи на театрален спектакъл съзнателно идват на среща с изкуството, а то е преди всичко търсене и диалог, включително и критичен диалог“ – смята музикантът. По-нататък той изказва тезата си, че „театърът, както и всяко друго живо изкуство, не може да живее в догма, още повече в религиозна догма“. Владимир Юровски застава зад принципа, че всеки спектакъл може да бъде критикуван и това е „цивилизованата форма да изразиш своето несъгласие“ в културния живот.„Но да даваш режисьора под съд за театрален спектакъл и да изискваш затвор…?! Установявайки стандарти на цензурата за културните институти и система за надзор над тях?! Ами тогава нека да се забрани „Приказка за попа и неговия работник Балда“ на Пушкин, „Вий“ на Гогол и „Възкресение“ на Толстой, като пасквили на свещенослужителя, а „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, като пасквил на Свещеното Писание! „Венецианският търговец“ на Шекспир и „Скъперникът рицар“ на Пушкин, а също и добрата половина от съчиненията на Достоевски да забраним за антисемитизъм, ами „Саломе“ на Р. Щраус и „Тристан и Изолда“ на Вагнер да забраним като порнография… Та тогава изобщо целият Вагнер трябва да бъде забранен – за пропаганда на човеконенавистни идеи и т.н.“ Диригентът възкликва и още по-възмутено със следващите си думи: „Само не трябва да забравяме, че такива мерки не са далеч от „средновековния съд на свещената инквизиция“, публичното изгаряне на книги по площадите или печалната памет за „постановленията на партии и правителства за борба с космополитизма и формализма в изкуството“ или дори, не дай Боже, до безчинствата на бойците от „Ислямска държава“!!! Владимир Юровски цитира и пасажи от Конституцията на своята родина: „Руската федерация е светска държава и нито една религия не може да бъде установена като основна или задължителна“, като припомня и друг цитат: „На всеки се гарантира свободата на мисълта и словото“. 42-годишният диригент казва в заключение: „За съжаление, в последно време атмосферата в страната става все по-агресивна и нетолерантна към всяка проява на „другостта" и „инакомислието“ и гонението спрямо създателите на „Танхойзер“ е едно от най-тъжните проявления на тази тенденция.“

Владимир Юровски има блестяща световна кариера, като симфоничен и оперен диригент, свързан е преди всичко с Лондонската филхармония, с оркестъра на Глайндбърнския фестивал и е артистичен директор на Държавния академичен симфоничен оркестър на Русия „Евгений Светланов“. Син е на прочутия маестро Михаил Юровски и по-голям брат на Дмитрий Юровски, също известен диригент. Повече за него ще откриете в сайта на Класик ФМ: „Владимир Юровски дирижира все повече и на руска сцена“ и „Владимир Юровски дирижира и разказва“.