Твърди се, че класическата музика изостава от другите изкуства по отношение на представителството на жените в нея, но мястото им се засилва. Поредното доказателство за това е новата образователна програма на „Морли Колидж”, разположен в южната част на Лондон. В нея млади момичета вече изучават не само как да дирижират, но и как да разговарят с оркестрантите и как да стоят пред оркестъра. Въвеждащият курс за студентките се провежда за първи път и е създаден в отговор на нарастващото недоволство по отношение на относително слабото представяне на жените в някои области на класическата музика, съобщава британския вестник „Гардиън”. Според директорът на учебното заведение Андреа Браун интересът надминава очакванията. „Младите талантливи дами обичат да дирижират. За тях това е осъзнатото усещане за свобода”, твърди Браун, която започва кариерата си в музиката като певица, но и като хоров диригент.
Доминантната роля на мъжете в класиката като че ли става все по-нестабилна, но в никакъв случай не отстъпва от завзетите позиции. Още през 2013г. френският композитор и ректор на Парижката консерватория Бруно Мантовани заяви, че диригентската работа може да е „твърде взискателна за физиката” на една жена. Същевременно руският маестро Василий Петренко подкрепи музиканта, като бе категоричен, че всяко момиче на диригентския подиум може да отвлече вниманието на мъжете-оркестранти. Мнението на Дейвид Уолстънкрофт е по-различно. „Светът на музиката трябва да е щастлив, че в него има жени. Те дълго време са възприемани като вдъхновителки на мъжкия гений”, обяснява американският писател и телевизионен водещ. „Но притежаването на власт и сила в обществото е друг въпрос. В това се състои и най-тежката битка на жените на диригентския пулт”, смята той.
Едва ли може да се постави под съмнение мъжкото господство по отношение на композициите, написани през изминалите векове. Въпреки това, един от най-ранните примери за женското начало в композирането е този на немската абатиса, монахиня, мистик и писател Хилдегард от Бинген (1098-1179). В епохата на барока се прочува Барбара Строци (1619-1677), която създава светски вокални произведения във Венеция. Прочутата клавесинистка Елизабет Жаке де ла Гер (1665-1729) е посветила значителна част от своите композиции на Крал Луи XIV. Впоследствие се появява и Клара Шуман (1819-1896), която твърде млада пише първите си творби. Тези примери остават в ярък контраст с възможностите, които са имали композиторите-мъже. А по отношение на изпълнението естествена склонност към музиката са имали сестрите на Моцарт (Мария Анна) и Феликс Менделсон (Фани).
Ролевите модели въздействат на дълбоко психологическо ниво както за жените на диригентския подиум, така и в изпълнението и в композицията. Пред „Гардиън” българската композиторка Добринка Табакова подчертава следното: „Моят първи преподавател по музика е жена, а по-късно учих при Даяна Бърел. Когато станах тийнейджър, все по-ярко се изявяваха София Губайдулина, Джудит Уир и Кая Саариахо. Фактът, че те са изградили своите индивидуални пътища ме наведе на мисълта, че това е възможно. Никога не съм се съмнявала, защото имах ролеви модели по моя творчески път”.
Днес дамите в класиката /солисти и оркестранти/ изглеждат по-многобройни благодарение на различните начини за справяне със зависимостта от пола. Така например редица оркестри в Европа и САЩ са установили универсалния метод за назначаването на нови оркестранти, при който се взема под внимание единствено музикалната интерпретация. За целта прослушванията се провеждат като между журито и кандидата е разположен параван. По време на конкурса на дамите се забранява да се явяват с обувки с висок ток или да използват други средства, чрез които да бъдат разпознати. Най-новите изследвания на Кингс Колидж показват, че вследствие на този подход броят на жените в оркестрите се е увеличил с 25 на сто!
