Дългогодишно проучване на старинни инструменти показва, че великолепните им качества се дължат не толкова на гения на техните майстори, а по-скоро на случайност или грешка. Изследването е било проведено от Масачузетския технологичен институт в продължение на седем години, като подробно и хронологично са били проучени над 500 струнни инструмента. Обработката на всеки един от тях е показала, че подобренията в звука са били постигани, заради малки грешки, допускани от лютиерите всеки път, когато те са усъвършенствали своя предишен инструмент - оригинал. Заключенията са направени чрез извършване на комплексен анализ на база технически чертежи, рентгенова и компютърна томография. Един от белезите за промяна в дизайна при цигулките например, е бавната еволюция към по-удължени резонаторни отвори на инструмента /които са във формата на буквата f/. Тази промяна, както и удебеляването на долната дъска на корпуса, изследователите считат по-скоро за случайна, отколкото за умишлена, но при всички случаи смятат, че тя е довела до по-голяма акустична мощност. Интересното изследване, огласено миналата седмица от The Violin Channel, обхваща цигулки от 17 и 18 век на тримата най-видни майстори от Кремона– Антонио Страдивари, Джузепе Гуарнери дел Джезу и Андреа Амати. Разбира се, обект на интереса на учените стават именно техните инструменти, защото имат славата на най-добрите в света, и то по мнението на експерти и критици.
