Точно преди месец, на 19 януари 2015г., формация „Юлангело“ представи своето уникално дело – „Борис Христов – посланик на българската песен“. Един стойностен проект, който се нагърби със задачата да отговори на поредица от въпроси, които отдавна чакат своя отговор от историята на българската народна, възрожденска или пък патриотична песен. Под същото заглавие излезе и албума на ансамбъла с различни стари мелодии и църковни песнопения, изпълнявани от бащата на великия български бас Борис Христов, Кирил Совичанов. Някои от тези песни обаче, имат особено съкровен смисъл, заради факта, че към тях се прибавя и името на Васил Левски – те са били изпълнявани с неговия красив глас. Как се е стигнало до подбора на тези мелодии и кои са те всъщност? Според самите изпълнители - „песните, събрани в албума са плод на издирвания, изследвания и ненадейни открития, направени от музикантите в последната една година - букет от родолюбиви песни и православни песнопения, с които израстват и се възпитават мъжете от рода Совичанови – Христови. Мъже, които носят песента в кръвта си“. Записани са през 1960г. от акад. Николай Кауфман и без съмнение, сред най-важните открития се оказват музикалните следи, които водят към Васил Левски. А това веднага ни отпраща към въпроса: „Какво свързва Борис Христов с Апостола на Свободата – Васил Левски?“ Отговорът е в няколкото мелодии от албума на „Юлангело“, за които има действителни сведения, че Дяконът неведнъж е пял. Сред тях са: бунтовническата песен „Българи юнаци“ по текст и музика на Добри Чинтулов, „Тропар на св. св. Кирил и Методий“ – анонимно църковно песнопение, пято от Васил Левски и записано на първа страница в тефтерчето му, народните песни „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“ и „Все за тебе мисля, мамо“, както и още църковни песнопения. Освен това, в албума е съхранена и последната песен на Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“ – патриотична песен по текст на Ботев. „Създадена е вероятно към края на 1875г., защото не е включена в „Песни и стихотворения". Публикувана е за пръв път във в-к „България“ на 12 август 1876г. Окончателният й вариант излиза в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това в „Съчинения на Христо Ботйов“ от Захари Стоянов“ – пише в допълнителните бележки на „Юлангело“ към компактдиска „Борис Христов – посланик на българската песен“. И все пак, когато се питаме: „Какво свързва Борис Христов с Апостола на Свободата – Васил Левски?“ - отговорът можем да открием и в думите на басът Юлиан Периклиев от ансамбъл „Юлангело“. С него разговаряхме още преди месец в студиото на Класик ФМ, в навечерието на публичното представяне на проекта „Борис Христов – посланик на българската песен“ /в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“/, което бе обвързано и със 100-годишнината на великия български бас. А днес, на 19 февруари, когато България се покланя пред своята най-сакрална личност, олицетворяваща Свободата на Родината ни – Васил Левски, ние ви приканваме да си припомним този разговор с Юлиан Периклиев. Записът на част от интервюто на Юра Трошанова, може да чуете под снимката вляво!
