„Ако искаш нещо, то трябва да се случи”. Изглежда, че това е максимата, която следва Шарлот Уайт от цяло едно столетие. Концертиращата пианистка е родена на 1 май 1914г., буквално преди избухването на Първата световна война, пише „Ню Йорк Таймс”. Първите уроци по пиано получава от баща си, докато живее в Бронкс заедно с останалите две деца в семейството. Възпитаничката на Джулиард скуул е имала за свои преподаватели прочутия Йосиф Левин и бележития Ричард Сингър (ученик на Лешетицки, Бузони и Брамс). Тя се занимава и с композиция, и с аранжименти на поп и джаз изпълнители. Музикалното й майсторство в съчетание с добрия външен вид впечатляват Джордж Гершуин, който не се поколебава да остави копия от нотите си при нея заедно с телефонния си номер. Кариерата си започва със изпълнения за радиопредавания, но впоследствие се отдава на концерти и записи по целия свят, като има заслуги и за пренасянето на класическата музика от Запада към публиката от Изтока. В началото на 50-те години Шарлот Уайт минава под венчило с един бизнесмен, който по думите й „имаше интереси към Далечния Изток”. От този брак се ражда дъщеря им Ерика. Впоследствие Шарлот Уайт започва да преподава и да изнася рецитали както в домове за сираци из цяла Азия, така и на пищни тържества с участието на музиканти от Джулиард. През 70-те години на миналия век Шарлот Уайт изнася рецитали заедно с Владимир Хоровиц, който се възхищава на нейните лирични и чувствени изпълнения.
Бракът й приключва, когато Уайт е на 75 години. „Изгубих съпруга си, нямах нито пари, нито мениджър. Всички контакти изчезнаха”, спомня си пианистката. „Но аз успях да преживея това и да намеря път напред. Облякох се в елегантен тоалет и отидох да попитам за работа”, разказва тя. Получава предложение да свири на круизни кораби, но не след дълго се отказва. След продължителни концертни изяви и преподавателска работа в Япония, Индия, Непал, Тайланд и Бирма, през 1989г. тя се завръща в Съединените щати, където основава своя ”Salon de Virtuosi”, чрез който помага на начинаещи класически музиканти. Талантите избира „само по слух”, смята Уайт. „Само с три или четири такта, които чуя, мога да преценя това”, твърди тя. „Нужна е дързост, за да успееш като артист , но и сума пари, които да имаш”, убедено е 100-годишното импресарио.
С организирането на стилни музикални събития, рецитали и вечери, тя успява да привлече значителни парични потоци от американския елит, които се отправят по предназначение към редица музикални дарования. Обещаващият по това време цигулар Гил Шахам изнася рецитал на първия салон, организиран от Шарлот Уайт. „Тогава организирах събитието в малък апартамент в Манхатън, като приготвих храната за гостите и сама наредих сгъваемите столчета”, разкрива тя. Още тогава скромната на брой аудитория разбира, че този музикант ще стане известен навсякъде по света.
Уайт помага и на китайския пианист Ланг Ланг при едно от гостуванията му в САЩ. „Той беше на 14 години и нямаше пари да си плати сметката в нюйоркския хотел, в който беше отседнал. Трябваше да свири в моя апртамент. Накаря, всички гости събраха солидна сума пари”, обяснява столетницата.
Днес Шарлот Уайт продължава да подкрепя младите таланти. „На моята възраст наистина трябва да се спра”, категорична е тя. Но още по-уверено заявява, че не може.
