Тезата, че композиторът Лудвиг ван Бетовен е имал неравномерен пулс, който определя творчеството му, е на път да бъде доказана. Според ново изследване именно ударите на сърцето са повлияли много повече върху неговите композиции, отколкото се смяташе досега. Резултатите бяха оповестени от екип от учени от Мичиганския университет и Вашингтонския университет. Изследователите прекарали много време в слушане на няколко произведения на Бетовен, като изучавали ритмичната структура, използвана от композитора. Впоследствие експериментът продължил със сравняване на тази ритмика с регистрираните случаи на сърдечна аритмия, когато сърцето бие прекалено бързо, прекалено бавно или неравномерно.
„При сърдечно-съдовите заболявания могат да се изготвят някои предсказуеми модели“, обяснява професора по вътрешна медицина Джоел Хауъл от Медицинското училище към Мичиганския университет. „Именно тези модели можем да чуем и в неговата музика“, твърди ученият. Неговият екип изследва, например, последната част от Струнен квартет в си бемол мажор, оп.130. „Произведението съдържа в себе си тъжни емоции, а в дадени моменти музиката сякаш причинява загуба на ориентация и нещо, което наподобява недостиг на въздух- всичко това напомня на аритмията“, смята Хауъл. „Сърдечният ритъм извън нормата и общото състояние доказват предположенията за аритмия у Бетовен, а творбите му са своеобразни музикални електрокардиограми “, пояснява медикът. „Щом като тези музикални аритмии са проява на гения на композитора, то именно сърдечните тонове могат да се окажат буквално в основата на някои от шедьоврите, които е създал“, добавя Хауъл.
В историята има много спекулации по отношение на здравословното състояние на Бетовен, на когото се приписват именно проблеми със сърцето. Въпреки че е известен най-вече с глухотата си, изследователският екип счита, че немският композитор развива останалите си сетива, като особена чувствителност проявява към усещането за своето собственото сърцебиене. Няма писмени доказателства за заболяванията на Бетовен, а и през 18 век медицинската диагностика не е достатъчно напреднала, за да бъде открит целия набор от симптоми.
