Американският цигулар тръгва по стъпките на сър Невил Маринър, след като вече стана новият музикален директор на Академията St Martin in the Fields. Световно известният музикант е носител на наградата „Грамофон” от 1998г. за записа му на цигулковите концерти от Самюел Барбър и Уилям Уолтън, както и творбата на Ернст Блох „Baal Shem”. Джошуа Бел е един от най-търсените цигулари в наше време не само на концертните подиуми по света, но и за записи на филмова музика. Той със сигурност ще допринесе за едно ново звучене на оркестъра The Academy of St Martin in the Fields.
Този състав бе създаден през 1958г. от британския диригент сър Невил Маринър. Двамата с Бел работят отдавна заедно – още от 1988г., когато едва 21-годишният цигулар по това време, осъществи първите си концертни записи за компанията „DECCA” под диригентството на Маринър. С течение на времето диригентът успя да превърне Академията в един от най - често записващите ансамбли в света. Въпреки че по-новите артистични директори Айона Браун и Кенет Силитоу запазиха дотогава установените музикални стандарти, през 2000г. бе назначен и още един високо класен музикант, за да се грижи за нивото на оркестъра – прочутият пианист и диригент Мъри Перайя /като главен гост – диригент/. Според последните промени Кенет Силитоу остава на поста си /артистичен директор/, а Джошуа Бел – идва като музикален директор. Така двамата заедно ще споделят отговорността за програмната политика на The Academy of St Martin in the Fields. Засега обаче не се предвиждат записи с американския цигулар като солист, ъпреки че оркъстърът има в репертоара си някои бисови пиеси с него.
Известно е, че Джошуа Бел записва основно за компанията Sony Classical, а сега първият му голям концертен проект с Академията ще бъде със симфониите на Бетовен. По този повод говорителят на оркестъра вече каза : „Ние всички вече очакваме това с нетърпение!”
За разлика от други свои колеги цигулари – диригенти, Бел има намерението да дирижира с цигулка в ръка. Новината за присъединяването му към The Academy of St Martin in the Fields, се коментира в изцяло положителна светлина - като завръщане към славните дни от историята на оркестъра!
