Националният съвет за културата и изкуствата на Мексико оповести откриването на музей, посветен на Мануел Понсе (8.12.1882-24.04.1948) . Той е разположен в историческия център на Сакатекас- столица на едноименния централен щат в страната. В новия културен институт са събрани повече от 4000 документа и предмета, свързани с живота и творчеството на мексиканския композитор. Сред експонатите прави впечатление пианото, на което Понсе създава своите произведения. Акцент в постоянната експозиция е покривката за маса, на която са поставени подписите на известни музиканти и негови съвременници, сред които ще отличим автографът на Игор Стравински.
Музеят на Мануел Понсе, който се състои от 7 изложбени зали, бе открит от председателя на Националния съвет за културата и изкуствата на Мексико Рафаел Товар и де Тереса заедно с кмета на Сакатекас Мигел Алонсо Рейес. Колекцията на музея е дарена от маестро Карлос Веласкес на щата Сакатекас през 2003г. „В нея се намират много писма, лични документи, партитури, книги, списания и изрезки от вестници”, поясни идейния инициатор на музея Лусия Алонсо Рейес. По думите на куратора на изложбата Карлос Масиас, в новото културно средище прави хронологичен преглед на живота на Мануел Понсе, но базиран на неговите творби, за които са потърсени съответните ценни предмети. Откриването на музея съвпадна с още едно културно събитие – Първи музикален фестивал на името на Мануел Понсе, който се проведе в градовете Сакатекас, Гуадалупе и Фреснильо.
Мануел Понсе е роден в мексиканския град Фреснильо. По настояване на майка си той взема уроци по пиано и пее в детски църковен хор. Понсе учи в Националната консерватория на Мексико до 1903г., а след това завършва образованието си в Болония. Мексиканецът отпътува за Германия, където усъвършенства познанията си по пиано при Мартин Краузе- преподавател от Консерватория Щерн и ученик на Ференц Лист. След като се завръща в родината си е избран за диригент на Симфоничния оркестър на Мексико (1918-1920), но се връща в Европа, за да учи композиция при Пол Дюка в Париж. При повторното си завръщане в Мексико, Понсе е избран за директор на Националната консерватория и оглавява клавирната катедра във висшето учебно заведение, както и в Националното музикално училище в Мексико /което ръководи от 1945г./. През 1947г. става първият музикант, отличен с Националната награда за наука и изкуство. Композиторът на „Естрелита” /„Звездичка”/ е поддържал приятелски връзки с испанския китарист Андрес Сеговия и неговия сънародник, Хоакин Родриго, както и с бразилския композитор Ейтор Вила-Лобос. Понсе е смятан за „бащата на мексиканския музикален национализъм”. Според него композиторите трябва да се вдъхновяват от музиката и популярните напеви на своята страна, като демонстрират високо художествено ниво, избягвайки вулгарните, грозни и пренебрежими текстове. Чрез усъвършенстване на хармониите в народните песни той облагородява националната музикална традиция – качество, на което се противопоставят следващи поколения творци. Мануел Понсе е автор на произведения за китара, клавирни творби, песни, камерна музика, оркестрови произведения и др. Написал е произведения в памет на композиторите Фернандо Сор и Франц Шуберт, както и в чест на приятеля си Андрес Сеговия.
