Прочутото пиано на Сам (Дули Уилсън) от филма „Казабланка“ бе продадено на търг, организиран от аукционната къща „Бонъмс“ в Ню Йорк. При обявена първоначална цена от 1.6 млн. долара наддаването, което продължи само 3 минути, достигна сумата от 3.41 млн. долара /вкл..данъците/. Тя бе платена от новия собственик на музикалния инструмент, чието име остава запазено в тайна. Това пиано има 58 клавиша и вероятно е изработено през 1927г. От „Бонъмс“ уточняват, че изрисуваните марокански мотиви по инструмента са възстановени преди три десетилетия под ръководството на компанията Warner Bros.
Пианото е един от двата подобни инструмента, които се появяват във филма „Казабланка“, и остава в историята на киното със сцената, в която Илза (Ингрид Бергман) се приближава към пианиста и го моли да изпълни любимата й песен “As Time Goes By“. Инструментът обаче никога не е звучал в „Казабланка“ (1942г.), а актьорът Уилсън само се е правел, че свири на него. Пианото в „Кафенето на Рик“ играе ключова роля в сценария на филма, тъй като самият Рик (Хъмфри Богарт) го използва за скривалище за документи. Те бяха продадени на същия търг за 118 750 щатски долара),. Друга повратна точка, в която пианото присъства, е нахлуването на немските войници в заведението, които искат да чуят Wacht am Rhein, но в крайна сметка прозвучава „Марсилезата“.
Преди да бъде изложено на търг, пианото е било притежание на стоматолога от Лос Анджелис Гари Милан, който го купува през 80-те години на миналия век. Зъболекарят открива дъвка под капака на клавиатурата, но не е сигурен дали следите от нея носят отпечатъците на актьора Дули Уилсън.
На аукциона бяха разпродадени също вътрешните и външните врати от „Кафенето на Рик“ (115 000 щатски долара), където Богарт и Бергман се срещат отново и възраждат своя романс. Оригиналният сценарий на лентата (106 250 щатски долара), снимки с автографи на актьорите, са само част от 30-те предмета, които бяха продадени на търга. Според Американския филмов институт, „Казабланка“ е вторият най-значим филм в историята на американското кино след „Гражданинът Кейн“ (1941г.). Лентата на режисьора Майкъл Къртис е отличена с три награди "Оскар".
