Запитвали ли сте се някога, как ви въздейства тъжната музика и дали слушането й може да ви направи по-щастливи? Въпрос, чийто отговор е строго индивидуален и е дълбоко свързан с душевността на всеки човек… И все пак, в търсене на нормата, учените стигат до някои общозначими отговори. BBC Music magazine дава гласност на едно ново проучване на изследователи, които смятат, че тъжната музика всъщност кара хората да се чувстват по-позитивни. Без съмнение, подобен извод би бил полезен и за практиката в музикалната терапия. Учени от Свободния университет в Берлин събират мненията на 772 души от Европа и други места по света, за да проведат онлайн проучване, чийто резултати публикуват в списанието „PLOS ONE“/ платформа за оригинални изследвания от всички дисциплини в областта на науката и медицината/. Участниците са били помолени да назоват емоциите, които изпитват, докато слушат по-тъжна музика и да ги определят съответно, като носталгия, тъга или пък състояние, предизвикващо възхищение и дори прилив на сила и енергия. Оказва се, че най-често описваното чувство у тях е било усещането за носталгия, следвано от спокойствие и нежност. Тъй като всеки участник в проучването е характеризирал състоянието си с повече от три определения, то може да се направи и още един извод - че емоционалното ни възприятие на музиката е много по-сложно, отколкото се приемаше досега. Изследването показва още, че много хора възприемат такъв тип музика като вид емоционално възнаграждение, заради насладата, която изпитват и определят тези „награди“ с думите „въображение“, „емпатия“ и вътрешно „балансиране“. Според зададената им за слушане музика, участниците са били помолени да назоват онези композиции, които ги правят най-тъжни. Ето и техните отговори – сред най-често споменаваните творби са три истински шедьовъра в класиката: Адажиото за струнни на Самуел Барбър, Адажието из Пета симфония на Густав Малер и „Плачът на Дидона“ из операта „Дидона и Еней“ на Хенри Пърсел. И тук отново се намесва музикалната терапия, в която могат успешно да бъдат използвани т.нар. „емоционални награди“, за да играят положителна роля в търсенето на по-доброто състояние при пациентите.
