Неизвестни писма на Енрико Карузо разкриват пътят на славата и проблемите в личния живот на певеца. Личната кореспонденция, оставена от един от най-големите оперни певци на миналия век, се появява за първи път. Изключително впечатление правят любовните писма, в които италианският тенор описва любовта си към оперите на Пучини.
Британският вестник „Гардиън” пише, че Карузо е толкова важна фигура в историята на музиката, а неговият архив предлага съвършено различен поглед върху живота, кариерата и великолепната му вокална техника. Писмените сведения не са били достъпни дори за сина му- Енрико Карузо-младши, който пише биографията на своя баща през 1990г. Колекцията, разкрита наскоро, съдържа дълги писма, изпратени до оперната певица Ада Джакети, която певецът счита за любовта на живота си. Връзката им продължава 10 години, след които примата бяга със семейния шофьор в Южна Америка, като взема своите двама синове със себе си /другите две деца от връзката й с Карузо не оцеляват/. Архивите показват колко съкрушен е бил оперният певец след раздялата си с Ада. Страстната им връзка личи от писмо от 1897г., в което 24-годишният по това време Карузо не е толкова загрижен за дебюта си в Милано, колкото за своята любима: „Чувствам, че съм полудял, не мога да се контролирам...последното ти писмо е отпреди два дни...какво мъчение е това”. Карузо завършва същия текст с думите, че е готов да даде живота си, за да бъде Ада близо до него. Това не пречи на оперният певец да остане при сестра й Рина, с която поддържат 4-годишна любовна афера.
Въпреки емоционалните словоизлияния, Милано го превръща за една нощ в сензация: „Победата е постигната!...Публиката ни извика най-малко седем пъти сред бурните аплодисмент....бъдещето ми е осигурено”, отбелязва даровитият италианец.Успехите на Карузо имат своята висока цена, която се дължи на физическите натоварвания, на които е подложен, сочат писмата. Той се оплаква от „кръвоизливи по време на репетиции”, а през 1900г. пише след пълно изтощение от поредния спектакъл: „Публиката ме вика на бис цели 5 минути, а аз упорито отказвам. Паднах на земята и четирима души ме вдигнаха. Бях толкова уморен”. През същата година се появява и безпокойството за гласа му: „Мога да усетя нещо в гърдите ми, което ограничава свободата на гласа ми. От време на време звънкия ми глас отслабва и се налага да вложа сили, за да го измъкна отново”, споделя Карузо.
Сценичната треска също тормози великият тенор. „Преди да започне всеки спектакъл, съм толкова нервен, че се превръщам в звяр към всеки около мен.... Казват ми, че лайката върши работа в такива случаи”, признава Карузо в писмо от Лондон през 1904г.
Малко преди смъртта си, той предава архива си на близък приятел, чиито потомци го запазват до днес. От аукционната къща „Кристис” в Лондон обявяиха колекцията на търг на 19 ноември 2014г., като се очаква същата да бъде продадена за 250 000 британски паунда.
