Англичаните посочват, че любимото им произведение е Вторият концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов. Това бе публикувано неотдавна от The Daily Telegraph, но всъщност става дума за класация, направена от английското радио за класическа музика Classic FM.
В продължение на няколко месеца британците бяха приканвани да гласуват за любимата си класическа творба в специална класация, наречана „Hall of Fame 2011”. „Залата на славата” за тази година предлагаше богат избор от 300 музикални заглавия - от симфонии до сонати, концерти и вокална музика. На финала се оказа, че класацията се е ползвала с голяма популярност, тъй като гласувалите меломани са били повече от 180 000! Резултатите бяха благоприятна почва за коментари и във връзка с това The Daily Telegraph публикува мнение, според което популярността на Клавирния концерт №2 на руския композитор сред британците може да се свърже с класическия филм от 1945г.„Кратка среща”. В саундтрака към него този концерт звучи като лайтмотив. Наблюдателите смятат още, че за първи път от няколко години насам, неанглийска музика застава на първо място, което в последно време е прецедент.
Те припомнят, че сега Рахманинов измества Романса за цигулка и оркестър на Ралф Воън Уилямс „Издигащата се чучулига” /по поема на Дж.Мередит/ , който в изминалите три години бе неизменно на върха. В десятката на музикалните фаворити на британците попадат също Симфонии № 6 и № 9 на Лудвиг ван Бетовен, Концерта му за пиано и оркестър № 5, Концерта на Едуард Елгар за виолончело с оркестър и неговите „Вариации Енигма”, Концерта на Макс Брух за цигулка и оркестър № 1, две творби отново на Ралф Воън Уилямс и Концерта за кларинет и оркестър на В.А.Моцарт. Последният брой и на списанието Classic FM /юни 2011/ помества всички подробности около избора на англичаните, отличава класацията като най-
голямото публично гласуване за класическа музика и поставя но корицата си лика на великия руски композитор.
Сергей Рахманинов / 1873—1943/ е завършил своя Втори концерт за пиано и оркестър през пролетта на 1901г. Смята се, че този концерт е символът на възстановяването на композитора след дългата депресия, в която е изпаднал след провала на Първата си симфония. Клавирните му концерти №2 и № 3 са считани за най-добри сред неговите партитури, а също и за цялата
късно-романтична епоха в музиката.
