„Напоследък виждам повече деца да започват да свирят на духови инструменти”. Това заяви в ефира на Класик ФМ радио световноизвестният тромпетист Сергей Накаряков. По думите му младите музиканти избират по-често цигулката и пианото, отколкото тромпета, тъй като родителите им ги насочват по този път. „В Япония например в почти всеки университет има духов оркестър”, отбеляза още виртуозният музикант.
Той е определян като „Паганини на тромпета” и „Карузо на тромпета”, но започва да свири на пиано, когато е бил на шест години. „Докато бях 9-годишен, баща ми предложи за удоволствие да се опитам да посвиря на тромпет. Бях любопитен да опитам нещо различно”, споделя Накаряков. Пренасочването му към тромпета се дължи на един инцидент - по време на детска игра пада от високо и получава сериозна травма на гръбначния стълб, поради което остава цели 3 месеца в болница. Изписват го с препоръката да не стои в седнало положение поне 6 месеца напред, което предопределя избора му на музикален инструмент. През 1989 г. Накаряков участва в международния фестивал за класическа музика „Златната ябълка” и изпълнението му на „Венециански карнавал” от Арбан е излъчено по телевизията. Така се стига до среща с Владимир Спиваков. „Заедно бяхме на турне във Франция и там получих първите си два тромпета като подарък от него”, подчертава тромпетистът в интервюто си за „Сутрешно кафе” с водещ Георги Митов-Геми. И добавя, че върху кариерата му са оказали влияние диригентът Саулюс Сондецкис и участията във фестивала на цигуларя и диригент Дмитрий Ситковецки във Финландия.
През 1991г. Сергей Накаряков заминава за Израел заедно със своите родители, а от 1996 г. живее във Франция. 37-годишният тромпетист, роден в руския град Горки /дн. Нижни Новгород/, гостува за първи път в България за откриването на новия сезон на Софийската филхармония. Да слушаш музикант от класата на Сергей Накаряков е много повече от шанс. Особено за неговите български колеги, разбиращи най-добре за какъв тип висше музициране става дума. Не просто изпълнител на флигорна и тромпет, както го чухме и както го познаваме, но и с изключително прецизен подход към транскрипциите, които сам прави (Вариации „Рококо” от Чайковски). Феноменално владеене на текста, дори и по време на Концерта за пиано и оркестър от Шостакович, когато Накаряков свири тромпетната си партия без ноти пред себе си. За съжаление обаче, присъствието на този световен музикант в България премина почти инкогнито, а заслужаваше много повече.
Още за записите, които формират стила му, за музикалните инструменти, които използва, и за препоръките към младите музиканти в България, чуйте лично от Сергей Накаряков в превод на Димитър Московски в звуковия файл под снимката вляво.
