През 1988г. именитият британски режисьор Тони Палмър посвети свой филм на чешкия композитор Антонин Дворжак. Така сред многото му документални творби за видни музиканти, се появи и „Dvorák - In Love?“ – филм, който изследва историята, стояща зад едно от най-забележителните и популярни произведения за виолончело и оркестър – Концерта на Дворжак в си минор, ор.104, композиран през 1895г. От юли 2014г., или 26 години след създаването на филма, тази документална творба вече преживява и своя втори дебют – „Dvorák - In Love?“ сега се разпространява и на DVD. Още в началото на 80-те Тони Палмър посещава Прага в търсене на книги за най-известния чешки композитор, но изненадващо не успява да открие. Така той решава да филмира нов запис на концерта и през септември 1988г. в Прага заснема изпълнение на британския виолончелист Джулиан Лойд Уебър - http://www.classicfm.bg/bg/news/view/1950/djulian_lojd_uebyr_ay_pochti_vsichki_muzikalni_konkursi_sa_korumpirani_au/ и Чешката филхармония, под диригентството на маестро Вацлав Нойман. Този документален разказ надзърта не само зад кулисите на изпълнението, но и паралелно разкрива историята зад самото произведение. „Dvorák - In Love?“ първоначално е копродукция с тогавашната Чехословашка телевизия, която обаче не харесва филма, след като го вижда завършен. Заради политическия контекст в него – идеята за свобода и чешката национална идентичност по това време, творбата не е била показана в родината на Дворжак. Но само след две години /през 1989г./, когато социалистическия лагер се разпадна и страната доби независимост от СССР, този филм е бил първата документална продукция, която новоосвободената Чешка телевизия показва на аудиторията си. „За мен интересното беше, че направихме записа през 1988г., когато все още важаха правилата на комунистическа Чехословакия“ – спомня си сега Джулиан Лойд Уебър в интервю за сайта flickeringmyth.com, по повод официалното разпространение на филма на DVD. „Но когато се върнах в Прага след няколко години, градът беше напълно променен. Спомням си, че преди всичко беше много тъмно, през нощта нямаше отворени кафенета и почти нямаше улично осветление. А когато се върнах след две години, вече всичко беше преобразено… Сигурен съм, че за хората това е било едно голямо освобождение“ – казва виолончелистът.
