Тринадесет дни след като навърши 90 години, почина легендарният италиански тенор Карло Бергонци. Роденият на 13 юли 1924г. в Парма оперен изпълнител приключи земния си път в Бусето – градът, в който бе избран за почетен гражданин и който е свързан с творческия му път още от 1972г. На 14-годишна възраст Бергонци започва певческата си кариера, но като баритон. По време на Втората световна война е бил затворник в немски лагер за антинацистките си прояви. След края на войната е освободен и се завръща в Италия, където учи в Консерватория „Ариго Бойто“ в Парма. На 7 август 1947г. прави своя дебют в операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини, а година по-късно се качва за първи път на професионалната сцена на град Лече в операта „Севилският бръснар“ от Росини. Следват превъплъщенията му в оперите „Дон Паскуале“, „Любовен еликсир“, „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети, „Селска чест“ от Масакани и „Палячи“ от Леонкавало, „Риголето“, „Травиата“ от Верди и т.н. През 1951г. се появява на сцената като влиза в ролята на поета Андре Шение от едноименното оперно произведение на Умберто Джордано. Същата година сключва договор с италианските радио и телевизия RAI за записи в чест на 50 години от кончината на Джузепе Верди. През 1953г. Бергонци дебютира в Миланския оперен театър „Ла Скала“, а впоследствие – в „Ковънт гардън“- Лондон, Театро Колон в Буенос Айрес, Чикагската опера. В Метрополитън опера в Ню Йорк изиграва Радамес от операта „Аида“ от Верди, която се превръща в емблематична роля за големия тенор.
Това заглавие съпътства Бергонци в целия му творчески път, но и го свързва с първата българска следа. В „Аида” от Верди – продукция на „Ла Скала” – той си партнира на сцената с Фиоренца Косото, Леонтин Прайс и Николай Гяуров. На диригентския пулт е Джанандреа Гавацени, а режисурата на Франко Дзефирели, който ще покани италианския тенор във филма си „Младият Тосканини”. Бергонци се появява с Николай Гяуров и с Райна Кабаиванска в „Мефистофел” от Ариго Бойто, както и в „Реквием” от Верди. С Райна Кабаиванска, Магда Оливеро и Лео Нучи е заснет в документалната лента на Мауро Биондини „Карло Бергонци- Вердиевият тенор на века”. През 1965г. Бергонци и Гяуров участват и в аудиозаписите на „Дон Карлос”, където им партнират Рената Тебалди и Грейс Бъмбри, а на пулта дирижира сър Дьорд Шолти. Този проект се появява под знака на Decca, а през 1967г. в друг запис от кариерата на оперния певец откриваме нова българска следа: „Джоконда” от Амилкаре Понкиели с участието на Рената Тебалди, Мерилин Хорн и Никола Гюзелев. През 1983г. записва „Оберто, граф ди Сан Бонифачо” с Роландо Панерай и Гена Димитрова. И това е само малка част от огромното звукозаписно наследство на изтъкнатия италиански тенор, осъществено за най-големите дискографски компании по света.Той е единственият в света, който е записал всичките 31 тенорови партии, написани от Джузепе Верди, пишат италианските медии.
Карло Бергонци не спира да се изявава на Арена ди Верона от 1958г. до 1975г. През 1966г. играе в „Палячо“ под палката на Херберт фон Караян. През 80-те години свежда своите участия до рецитали. Сред ролите, с които той не може да бъде забравен, са Рикардо от „Бал с маски“, Родолфо от „Луиза Милер“, Де Грийо от „Манон Леско“ и Каварадоси от „Тоска“. Официално прекратява кариерата си през 1995г. във Виена, въпреки че се появява и впоследствие на сцената. През 1996г. Карло Бергонци участва в галавечер в Метрополитън опера, посветена на 25-тата годишнина на диригентския пулт на Джеймс Ливайн. Прощалният си концерт изнася в Карнеги хол на 17 април 1996г. През 2000г. Бергонци отново е изкушен от сцената и се появява в светлините на прожектора за концертна версия на операта „Отело“ с Оркестъра на Нюйоркската опера. За съжаление, не успява да довърши докрай поетия ангажимент, защото сериозно се разболява.
Карло Бергонци е носител на редица престижни отличия, сред които ще отличим Награда за цялостно творчество „Грамофон”, която получи през 2000г. в Кралската фестивална зала в Лондон с посланието „Принцът сред тенорите, най-добрият Вердиев тенор на века”. През 2009г. за своя цялостен принос той получава наградата МИДЕМ в Кан, връчена му от тенора Йонас Кауфман. Сред останалите призове, които печели, ще отличим наградата „Живот в музиката- Артур Рубинщайн”, с която взривява от аплодисменти Театър „Ла Фениче” във Венеция през 2010г.
Поклон пред светлата му памет!
