Оцениха виола на 45 млн.долара

Оцениха виола на 45 млн.долара

На търг в Ню Йорк

Виола, изработена от Антонио Страдивари, бе изложена на търг от аукционната къща „Сотбис”. Началната цена е 45 млн. долара и превръща униката в най-скъпия струнен инструмент, за който някога е обявявано наддаване. „Виолата е изработана през 1719г.”, припомня Тим Ингълс- дилър от английската аукционна къща „Ингълс енд Хайдей”, специализирана в търгове на музикални инструменти. Двете компании се опитват да продадат виолата, която носи прякора „Макдоналд”, получен от един от предишните й собственици. „Тя е създадена от Страдивари в края на неговия т.нар „златен период”, когато той изработва най-добрите си инструменти”, добави Ингълс.

За последен път виолата е предлагана на пазара през 1964г. Тогава е продадена на звукозаписната компания „Филипс”, която я откупува от виолистът на Квартет Амадеус Петер Шидлоф. По неизвестни причини обаче ценият инструмент остава негова собственост до кончината на музиканта през 1987г. Едва сега семейството решава да продаде виолата.

Според Ингълс, този инструмент е „Свещеният Граал” на редките инструменти на Страдивари. „Днес има 650 негови инструмента, но само 10 от тях са виоли, а „Макдоналд” е най-добрият от всички тях”, подчертава дилърът. През 1964г. нейната стойност е възлизала на 81 000 щатски долара, която преизчислена с инфлацията, днес достига 613 000 долара. Но защо обявената по-горе цена е толкова ниска? Ингълс обяснява: „Направили сме комбинация между продажба между частни лица и наддаване. Поставили сме начална цена, под която няма как да продадем инструментът”.

До момента „Сотбис” е организирала представяне на виолата в Ню Йорк, Хонк Конг и Париж. За целта е привлечен младият американски виолист Дейвид Аарон Карпентър, който демонстрира звуковите качества на инструмента. В програмата си пред ценители и колекционери той изпълнява транскрипция на Прелюд из Сюита за чело № 3 от Й.С.Бах. “Виолата може да свири приглушено, да звучи меко, но когато искате да достигнете директно до последния ред в залата, с повече натиск на струните, тя сякаш ви разбира отлично”, коментира Карпентър. Музикантът се проявява в своето амплоа, но също и като експерт. Заедно с брат си Шон и сестра си Лорън, той работи в компания, която се занимава със сделки с висок клас музикални инструменти. Те дори му помагат в изпълненията при представянето на даден уникат. „Мисля, че ще бъде жалко, ако тази виола остане заключена в сейф през следващите 30 години и никой не свири на нея. Впоследствие ще отнеме между 1 и 5 години, за да може да се разкрие нейния истиниски потенциал”, твърди Карпентър. „Дори изключително успешни професионални музиканти не са в състояние да си позволят такъв инструмент. Обикновено частен купувач или фондация се намесват на пазара, купуват го и предоставят същият инструмент на талантлив музикант. В противен случай, инструментът е обречен да събира прах”, смята Карпентър.

Последните проучвания показват, че професионалните музиканти все по-трудно откриват разликата в звученето на Страдивариус и на много добър модерен инструмент. Все пак, легендата Страдивариус продължава.